*ТЕАТЪР*

[Dumb]

Сега ми предстои да гледам " Нашенска опера" - за втори път и на премиерата бях. Много е добро!

[Blab]

Вече съм по-добре
Даже с мойто Теди сме планували 2-часов престой в любимия ни театър)
А на 29 има Гърдев и Пенко в 199, и, леле, бих си дала несъществуващите пари, за да гледам.

Джоуви-фенке, какво стана с школата?

ПП:Теди никога не е назад!(по актьорски вдигната брадичка, >=45-градусов ъгъл със земята:Д)

[Blab]

Нямаше да пиша по темата, но видях "статийка", шльопната в тийна, и така.

Постановката по никакъв начин не е насочена към тийнейджърите, камо ли пък уникална.
Може би режисьорката е целяла подобно нещо, но макар и след дълги напъни, нещото ник'во го няма. Къде е нещото, къде е нещото?(Ето го? Не, няма го!)
Никога не сте гледали(слушали също върви) хентай? Е, там ще чуете(за виждане не знам).

Диалог с пубертетската публика няма! Няма и да има.
Подобно на модерното изкуство, от уж много неща за казване, накрая нищичко не се казва. Или, ако да, прошепнато е толкова тихичко, така че достига единствено тези, които го знаят и съумяват да разчитат по устните.
Жалко, лично аз очаквах много(или да кажа повече).

Ако не беше Вальо Ганев(и масивната ПР-акция), зрители щеше ли да има? И отново - на децата не им се говори, не е това начинът.(Възкресия не говори дори, тя охка.)
С една комедия щяха да се на(д)смеят на себе си, после можеше и да по(ос)мислят над живота си. Но, не, ще бъдем хай, со хай, че никой не е хайър от нас. Забравете да ви се получи.

[Blab]

В @лма @лтер има няк'ви свободни входове, мисля утре да се заведа на Act without words по Бекет.

[velma]

Последно гледах пиесата "Врата до пътя" на Орлин Дяков.Много ми хареса, но не мога да намеря никакви статии за нея.За съжаление публиката беше ужасна.

[MiRa93]

Ммм аз последно гледах на У. Шекспир ,, пълни съчинения " ... страхотно беше ... даже имах късмета да ме изберат да играя Офелия .. ... който не е гледал постановката трябва да я види ... страхотна е .. а иначе утре г-жата ми по БЕЛ ще ни води да гледаме ,, Медея " - трагедия ... ии такам .. като цяло обичам да ходя на театър

[GbSy]

Мисля да гледам "Черна комедия" в Младежкия.

[Blab]

Бръм...
Следобедни игри(Натфиз-> Сълзата(с леко променен състав, примерно)
Да речем, че по-голямата част от каста са некадърници.("Танковска", ю ноу) Въпреки това, харесах поне 3-ма от актьорите.(включително едно от девойчетата - аха, да не повярвате:Д)
Резюмета няма да ви пиша, можете да прочетете някакви из нета.
Ще кажа за себе си - смях се, плаках, върнах се назад в годините... и мога да кажа, че съм имала едно прекрасно детство и на никого не са му казвали да не си играе с мен:Д.
Абе, харесах го. Малко свежо(можеше и по-свежо да е, къде са им сценографите???, на римейка на "Рибарски свади" преди време бяха избацали адските декори(ким)) попълнение в дербите от комерс и плява на "Сълза и смях".





ПП:бля-бля... прочетох и клюките.
Слав добре се е ориентирал, пък и го бива. ЕвалА, както казваше някой в един отдавнашен филм.:Д

[Blab]

Копирам снощното си мнение, че не съм в състояние да коментирам наново.

Време за мъже - евтинко.
Седях на стълбите, в зала, препълнена с въздишащи девойки. Тежко е да ходиш на театър, вече превзет от измЪнИкенчени блондори. Самото преживяване, срещата с разни приказни(и други, не толкова приказни) деца, уютен студ, мълчание в тъмното и ръчкане на кифли, беше особено хубаво. Ама... озвучаването беше зле, пеенето доста под Нетинското ниво(примерно), с разни изключения(пр:Харесах Додо в комплект с Вежен на погребението.), смисъл няма, смешките - от най-елементарните... 3 часа са много, повече от 3 часа са досааааадно много.
"Страхотни момчета" е стахотен пример за успешен, лесно(и дълго) продаваем продукт.
Хвърлящите се в/у близнаците разгорещени девойки(чак се притесних тези от балкона да не се хвърлят, крещейки "Искам и ааааз!") и коментари от рода на "Разбирам Петя защо дойде да го гледа пак.", "Ааа, аз и трети път ще дойда!"(тази трябва да е закоравяла интелектуалка, предполагам близка родственица на блондинката, препрочитаща "Престъпление и наказание" за 9-ти път(Йе, йе, ши'с май айдъл!!!(ким)...)

[Blab]

Отново пропуски за премиера в 199. Сънинскиииииии

ЦЪК!

Търся си компания. Който желае, да си пази билет и да даде знак.)

[Blab]

И все още си нямам с кого да отида...
Само да вметна, че попринцип цените в 199 са едни красиви, 8 лева на последния ред как звучи? А това е безплатно, предпремиерно, т.е. за гъзари(рофл). По-така не можах да го кажа.

*тя стиска очи и се моли да не се налага да звъни на разни неприятни персони, само и само да не ходи сама на театър*
"Може пък да заведа баба", мисли си.

[Blab]

Искам на Пластилин в Сатиричния.


А аз ще поставям Sleuth.

[Uptown_soldier]

Преди време имаше 2-3 теми, посветени на театъра..., но вече са история, тъй че, като почитател на това изкуство, реших да сътворя една.
Идеята - всеки(заинтересован) да пуска информация за представления, които е гледал(снимки, актьорски състав, дати...впечатления)

пп:Принципно, моите теми никога не вървят, затова не си и помислям, че с тази ще се случи друго яче и все пак....имам свободен час)

-----------------------------------------------------Летене----------------------------------------------------

Премиера: 28.09.2007
автор: Оля Мухина
режисьор: Десислава Шпатова
художник: Елена Иванова
музикална среда: Петър Дундаков

участват:
*Стела Стоянова
*Христина Караиванова
*Анастасия Лютова
*Симона Костова
*Стоян Младенов
*Антоний Аргиров
*Александър Димов
*Евгени Будинов

Представлението "ЛЕТЕНЕ" излиза на 28-ми септември 2007 година на сцената на Малък градски театър "Зад канала". Текстът на Оля Мухина е документален, създаден по техниката Verbatim, според която творческата група избира определена тема и започва да интервюира реални хора, с цел интервютата да послужат за изработване на текста за спектакъла. Според ортодоксалният Вербатим, по който е създаден този текст, автора няма право да добавя нито дума.

Един спектакъл, “забранен за възрастни” или може би точно за тях...
За всички, на които езикът на младите е неразбираем, тревожен, напрегнат.
На сцената - един съвременен офис, в който всичко е истинско - страховете, усещането за пустош, отчаяния хумор, летенето над нищото...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Снимки:


следващи дати: 13, 16 октомври
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Постановката казва за отрицателно време(доста е кратка) прекалено много неща...такива, над които продължаваш да мислиш...не само до края на вечерта, а и занапред.Трябва да се гледа, но само от млади хора(на премиерата бяхме заобиколени само от възрастни хора и атмосферата беше...странна(колкото и глупава да е думата)), според мен не е достъпна(за разбиране) от старите поколения.Пиесата ме хвана здраво за гушата и още не ме е пуснала...

идеята е гениална за съжаление не съм ходил скоро на театър, но отдавна имам желание, така че ще се възползвам от тази тема. мн благодаря

[Pliok0019]

Преди..2-3 седмици бях на "Събота, неделя, понеделник" в Театъра на Армията.

Снощи - на "Хамлет"

[Blab]

The Klass, който така и не намерих време да изгледам, го поставят в Академията.

Да си знаете.
Аз предпочитам в петък да ида на "Медея", но ме ръчкат да се бутам с пиклите...
Нещо ми има, или по-точно - няма, днес така и не си взех пропуските за "Хъшове", смятайте колко зле са нещата.

[machoka]

Мен никой не се хваща да ме вземе под ръчичка на театър, освен Цветито..

[Blab]

Пхах.
Изберете си ден!;

[Pliok0019]

The Klass, който така и не намерих време да изгледам, го поставят в Академията.

Да си знаете.
Аз предпочитам в петък да ида на "Медея", но ме ръчкат да се бутам с пиклите...
Нещо ми има, или по-точно - няма, днес така и не си взех пропуските за "Хъшове", смятайте колко зле са нещата.

В неделя ще ходя на "Идеалният мъж", в Народния. Едни приятелки го избраха...Заради Карамазов, ест.

[Blab]

Пльок, мани я тая Армия!
Идеалният мъж е същинска бозица, помня как заспахме на предпремиерата. Просто в Народния(особено след напусканията) нещата са зле. Уайлд е адски, ама постановката на Аркур е... *пюк*.
Иван, 'дето им е по-добър, е скрит нейде в масовката.

[Blab]

Току що ми се изключи компютърът, след час писане, но ще се опитам да пресъздам всичко наново.(макар че и хисторито ми се е изтрило)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Защото вчера кръгчето се завърши. Откъдето тръгнах, там пристигнах.
"Когато обичаш някого, си мълчиш..."

Тук се слуша саундтрака!!!

МАЛКА ПИЕСА ЗА ДЕТСКА СТАЯ
от ЯНА БОРИСОВА

картинката е на Бистра, дано не се сърди

В един съвършен и несъществуващ свят чувството за страх още не е измислено. Там земното притегляне и безтегловността са равнозначни и взаимозаменяеми. Това позволява да се упражнява един друг тип придвижване – меко, скоростно и флуидно, а чувстването е чисто енергийно. Там хората могат да населяват едно и също пространство, в което се срещат и разминават без да се нараняват. Информацията протича с помощта на език, подобен на висококачествен проводник, който я транслира през най-ниските степени на съпротивление. Така дадено послание, изпратено от точка А стига до точка Б в своя чист вид. И дори формата и строежът му да претърпят промени, някаква летлива същност остава непокътната.
Така е и с детето, превръщащо се във възрастен. С нарастването на физическата сила расте и носталгията по пейзажи, които вече си напуснал. Там хората се смеят и играят игри с недефинирани правила. И въпреки това игрите функционират безотказно. А може би именно заради това. Телата и мислите ни си ги спомнят. И тези спомени са вероятно единствените доказателства за съществуването на този съвършен и несъществуващ свят.

Галин Стоев

режисура: ГАЛИН СТОЕВ
участват: РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ, ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ и СТИЛИЯН СТОЯНОВ
сценография: ЮЛИЯН ТАБАКОВ
превод: ЖОЗЕФ БЕНАТОВ
---------
[Награди:
Награда 2007 на Обществото на независимите театрални критици за „артистизма, изяществото и нежността на спектакъла”.
ЯНА БОРИСОВА - НАГРАДА "ИКАР" 2008 ЗА ДРАМАТУРГИЧЕН ТЕКСТ
НОМИНАЦИЯ ”ИКАР” ЗА СПЕКТАКЪЛ
ГАЛИН СТОЕВ – НОМИНАЦИЯ ”ИКАР” ЗА РЕЖИСУРА
ЯНА БОРИСОВА - НАГРАДА "АСКЕЕР" 2008 ЗА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ
ГАЛИН СТОЕВ - НАГРАДА "АСКЕЕР" 2008 ЗА РЕЖИСУРА
"МАЛКА ПИЕСА ЗА ДЕТСКА СТАЯ" - НОМИНАЦИЯ "АСКЕЕР" 2008 ЗА НАЙ-ДОБРО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ]

---------

Нюансите на сивото помни
преди да почнеш цветно да сънуваш,
цветът в твоите очи
без моите очи не съществува.

(това успях да си запиша в/у тетрадка, препълнена с химични формули)

Тогава:
Стоях свита на пода, стаила себе си във вътрешния джоб на чантата. Уютно наметната с аромат на театър, стенеща намислено, танцувайки с прашинките от минало.
На място, което не познавам и не ща да зная. Знаех само, че не ми се щеше да е края. През сълзи пишеща писмо за Обич, от... Обич.
Да разказваш приказка е толкова красиво. Да живееш в такава... )
После вятъра отвя красивото на думите и храс, нишката на балона се скъса.

Сега:
Никога да не пораснеш. Колко силен трябва да си, за да си дете?
Пазител на красивото. Изчезва ли някога любовта? Не се ли запазва завинаги, приемайки друга форма, и отново, и отново...
Хамелеоните приемат нюансите на обстановката, за да не се забелязват? Да обичаш страшно ли е? Да изречеш душата си на един дъх... Страх ли те е?
Всичко ли трябва да се променя?
Глупаво ли е да изписваш името на любимия си със стафиди, приготвяйки блата за торта. Редейки вишните да казваш "Ще се сбъдне! Няма да се сбъдне"... Просто трябват толкова вишни, че желанието винаги да се сбъдва.)
Да танцуваш със себе си на тъмно... , за да си истински...



Обичам. И не искам да се променям.
Масоните са като хората, говорят на свой език, тайно играят Играта, разстиляйки приказно чудни цветове, понякога дори достигат Другите...

Любими мой, за мой ужасен срам,
реших да съм единствен аз изпатил,
понеже в любовта съм неразбран,
избрах да бъда просто твой приятел.

Жана: Додо си тръгва!
Лора: Каво имаш предвид?
Жана: Тръгва си от нас, от Играта, но не смее да го направи
изведнъж.
Лора: Защо тръгва?
Жана: Защото се е почувствал зависим, предполагам.
Лора: А не ни казва! Не смее ли?
Жана: Мисля че още не го знае, но подсъзнателно го е решил.
Лора: Може би вече не му е интересна Играта. Може да му е писнало.
Жана: Не че не му е интересна! Осъзнава, че само тя му е интересна и това го е изплашило. Иска да напълни живота си с други значими неща, за да може да избира между тях.
Лора: Едното какво пречи на другото?
Жана: Промяната трябва да е категорична! Така смята всеки човек, който е решил да порастне. Пълни глупости, според мен!
Лора: Ами ние? Ще продължим да играем, нали? Дори без него? Няма да е същото.
Жана: Ние ще продължим, защото нямаме избор. Нашата работа е да сме тук, за да има той къде да се върне! Като в детските стаи!

-----
http://www.smallplay.net
Който не смята да я гледа, може поне да я прочете!)

[Seducti0n]

Мен никой не се хваща да ме вземе под ръчичка на театър, освен Цветито..

Горкият той...
Айде да ходим да гледаме "Окротяване на опърничевата"

[Blab]

Ако ме поканите, ще дойда, макар да знам, че върви към халтура.
Ама не ме каните:Д

[machoka]

Айде поканете я де

Е, не може така, крайно време е да се отиде някъде )

[Blab]

'Ми да, пък!

[Pliok0019]

"Идеалният мъж" не беше особено зле...особено след антракта. Е на моменти играта на една от актрисите беше ужасна.