Ами виж, то се чувства. Опитвам се да не мисля толкова, не ми е донесло много ползи, хе-хе.
Просто добра игра, добри ефекти и ти е приятно да гледаш. Театър.
За играта наистина е ясно. Имало е неща, дето и не са ми са се понравили.

Но като цяло, това, което на мен ми харесва и винаги оценявам при постановки, са декорите, сценографията - осветление, ефекти и всякакви други.
Като режисура, колкото и да разбирам от това, ми хареса много. Имаше интересни решения.

Приятно е да гледаш красиви хора на сцена просто. Не мога да опиша. Просто ми повлия повече от някои други постановки, на които съм била. Като го премисля, може и да дам по-адекватен и смислен отговор, с повече обосновки - въпреки че, нужни ли са?

Хареса ми противопоставянето гърбавост-изправеност, някои реплики, които сега не мога да възпроизведа, но ми направиха впечатление, както и костюмите. Стори ми се, че главно лошите герои бяха в черно : D
И, разбира се, момичетата-убийци с техните танци и начини на убиване.
Просто всичко ми се стори много оригинално и вълнуващо, и красиво поставено.

Излизам по-развълнувана от Ричард ІІІ, отколкото от Урбулешка трагедия, 'дето просто не можах да я почувствам чак толкова и не ми беше толкова красиво и вълнуващо, и не я усетих добре.

Сериозно нямам по-изчерпателна обосновка.
А за Стоян Радев... наистина е ясно