Да ви препоръчам нещо ново (от края на миналия сезон ) - Духът на поета. НТ "Ив.Вазов".
Ако ви е любопитно, погледнете в сайта, но е доста силно, аз лично го гледах 4 пъти и ми е все така интересно. Текстът е 6+.
^точно за тоя форум е това, да))
вземи измисли ТП вход, че ПВ все гладен;Д
//нищо няма да препоръчвам. няма нищо интересно за гледане:Д
Мога да ви измисля ТП вход ;д
ПВ направи на постановките с български автори по 6лв, ама не знам до кога ще са така : )
ами 'айде, де! септември ей го къде е:Д
//то не можем да си упражняваме професията вече:Д
galaxy29, честно, не знам. този сезон беше изключително слаб. и едното Възвишение, което възхвалиха, и то не става за нищо. лично аз харесах текста на Колекционерката и, като се замисля, май това беше всичко:Д
+ Извергите на Ани Васева и Боян Манчев и словенския Бесен Локомотив на Йерней Лоренци
//тъжното е, че мога да изредя дълъг лист с неща, които не стават за гледане... нищо, идва лято:Д
та значи извергите и бесен локомотив са добри?
а какво са тп и пв вход, че нещо не мога да загрея :д
това ли било, връзкари :д
ами мен хич ме няма и именно затова поисках да ме подбутнете разбирачите
не съм ходила на театър от години, дори не помня постановките, но да речем... стъклената менажерия последно посетих и ддз става, таз добре куца хахах :Д
така, ами аз си харесах 3 представления и само да започне сезонът - отивам!
Духът на поета, Хамлет и Животът е прекрасен с Камен Донев
Духът на поета се надявам, че на есен отново ще играят познати от Самоделен театър 11, ще отида и на тяхната постановка и на тази с Христо Мутафчиев
нямам търпение :д
моят съвет е: не гледай Животът е прекрасен, Морфов отдавна залитна към ниското, а това е връх. (с кебапчета и чалга). //Донев не прави театър, а пари. Но добре съзнавам, че това не е преобладаващо сред масите мнение.
по мое мнение Хамлет на Гърдев е изключително слаб спектакъл, изпълнен с неадекватни сценични решения (според мен режисьорски, при все работата на 3-мата най-добри сценографи у нас, почти гениални дори). ще спомена само японския мост, невидим за всички на партера, закупили най-скъпите билети в салона, използването на ложите, всяка от които извън полезрението на 50+% от салона и т.н., и т.н.
прочитът, освен гласност на новия превод на проф. Шурбанов, за съжаление, не предлага нищо ново. музикалната среда считам за гениален маркетингов ход. тя включва тотални хитови парчета, които към премиерна дата осъществяваха незабавни асоциации към блокбъстърни филмови и телевизионни заглавия, а на места дори преки заемки на визуализациите им.
мизансценът на места включва абсолютно нефункционални, ненужни и дори абсурдни(в смисъла на смешни) масовки, но това си е режисьорската визия за пиесата.
като цяло, смятам, че Гърдев е много по-интересен за слушане (до едно време), отколкото за гледане. а също и че се справя по-добре с камерни текстове и пространства, но... да
....
спектакълът на Маргарита Младенова не съм го гледала още.
//баси хейта сипах. да ми се прощава, не е с лошо.
бахти, разби ми мечтите... :д
да кажем, че тез двете отпадат
изверги и бесният локомотив на тяхно място?
*не е съвсем по темата, обаче ми допадна; поствам го, макар и леееко извадено от контекст
**интервю на Иво Сиромахов е
- У нас се роят постановки, в чиито актьорски състав са включени телевизионни звезди от ентъртеймънта. Те напомнят т.нар. черни трупи, бродещи от град на град с постановки за пари. Доста често подвеждат публиката, че правят изкуство, а то си е театрална чалга. Вашето отношение към темата?
– Нямам представа какво влагате в термина “театрална чалга”. Доколкото ми е известно, чалгата е музикален жанр. И къде поставяте границата между “изкуство” и “неизкуство”? Театърът е площадно изкуство, той се е родил на улицата, а не в лабораторията на някой психопат. Той е народно изкуство, колкото и да се гнусят от тази дума комплексарите. Знаете, че в театър “Глоуб” пиесите на Шекспир са играни за пръв път не пред публика от театроведи и ядрени физици, а пред проститутки и амбулантни търговци. По онова време театралите не са презирали “простолюдието”, не са се самозаблуждавали, че превъзхождат публиката си.
Но вероятно според някои хора това е “неизкуство”. А кое тогава е изкуство? Боси, обгърнати в бял пушек актьори да блуждаят в полумрачна сцена с бледи, измъчени лица и отчаяно да вият като курталански вълци към тавана? И в залата да има четирима зрители, от които трима роднини на режисьора. А той да обяснява по медиите, че публиката не го интересува, защото правел “изкуство заради самото изкуство”. Не е ли твърде позорно това? Не бих платил 15 лева за билет, за да гледам два часа гърчове и припадъци.
Преди няколко години бях на фестивала в Единбург. И видях как театрални звезди с десетки роли и награди, не се свенят да играят скечове на улицата и да събират хонорара си в шапка, сложена на тротоара.
Найджъл Кенеди не се срамува да свири с циганите в кръчмата.
Само тук, в България, заради балканските си комплекси делим на “високо изкуство” и “презряно изкуство”. Така наречените “арт среди” страдат от неизлечима парвенющина. Но дори и най-шарената папийонка да сложат, тя няма как да скрие цървулите им.
Какво лошо има в това лица, познати от телевизионния екран, да привличат публика в театъра? Заради тях в салона влизат зрители, които никога досега не са стъпвали в театрална зала. Това лошо ли е? Или трябва да ги изгоним и да сложим пред театрите надписи, че на спектаклите се допускат само научни светила от БАН?
Последно редактирано от paradosou : 08-12-2014 на 17:52
^
O, да. Много добър коментар отстрана на Иво Сиромахов.
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Аз пък не съм съгласна с Иво Сиромахов. Театрална чалга има, и дори самият той я прави. Явно според Сиромахов "гърчове и припадъци" е изразът за сериозен театър. Ще ме прощава, но не е така. И тези "телевизионни звезди от ентъртеймънта" се наричат мечки. Режисьорите ги използват, за да съберат повече публика за представлението си. Без значение дали то има смисъл или не. И хората съответно се лъжат: "Ей, гледай! Асен Блатечки играе. Значи ще бъде страхотно представление." Та това е цялата работа. Аз съм против такива спектакли и съответно не ги посещавам. Друг е въпросът, че масовата публика ги обожава.
"Сериозен театър" като чуя веднага правя асоциация с всички, които обясняват колко е важно да се чете "сериозна литература" . Последното, което искам, е да се заяждам, обаче Сиромахов е прав за парвенющината. Кой определя кое представление има смисъл? Съгласна, някои са много изпипани и не им липсва дълбочина, разколебават ти схващания... Други са преди всичко за забавление, да разтовариш с тях. Свят широк, хора всякакви, както казва клишето. Всъщност аз не виждам причина, която би спряла един човек да посещава и двата типа постановки; тук се намесва настроението. Хората, които не са част от масовото, се открояват по естествен начин, дори от време на време да се сливат с тълпата. Изпитването едва ли не на чувство за превъзходство не е особено адекватно; мое мнение.
Казаното досега ми напомня за вечния спор в изкуството - дали то трябва да стига до максимално много хора, да е достъпно и "просто/изчистено", или да привлича само малки групи с определен вкус xD.
А защо да не е важно да се чете сериозна литература? Да не би да поумнееш малко ли?
На въпроса кой определя дали представлението има смисъл - зрителите. Хората, които ходят на театър са два типа - масова публика, чиято единствена цел, когато отиде на театър, е да се посмее на глупавите шеги на някой "голям актьор" от малкия екран и да види една постановка, която знае наизуст (пак от малкия екран). Като цяло тази публика не очаква смисъл/поука от целия този "театър". А както казваш ти - отива да се разтовари.
Другият тип публика може да се каже, че разбира(или пък се интересува) малко повече от театър. За тази публика не е важно дали играе някой известен артист, а дали целият труд на режисьора и целият екип има смисъл. И тук не става въпрос за историята, а за посланието. Не изключвам, че тези хора оценяват и декора, музиката, костюмите - тези неща играят много важна роля за самото представление. Та, искам да кажа, че този тип публика оценява цялостно пиесата, а не единствено дали е било смешно или тъжно. Има разлика, а?
Да, настроението играе важна роля какво представление ще избереш да гледаш. На мен не винаги ми се гледат драми или пък винаги само комедии. За мен българският театър много наподобява американските филми или т.нар "бози". За щастие, понякога сред тях се открояват наистина добри и стойностни неща. Същото е и в театъра. За това казваме, че напоследък българският театър се е превърнал в "чалга". А чалгата се харесва на 99% от хората - затова тя се прави често и по много. И в един момент масовият зрител не му прави особено впечатление, защото е заобиколен от това. Свиква се.
Много ми е смешно, че смяташ хората, които умеят да ценят театъра, за такива, които изпитват чувство на превъзходство. Това е абсурдно. Може и да има такива. Аз поне не съм от тях. Просто се опитвам да насочвам хората към по-истински и стойностни неща. Това, че някой предпочита по-лесно смилаемото, за което мозъка не мисли много, си е лично негов проблем.
Хубаво е да си посягал към различни стилове . Общо-взето нещата са комплексни. Обикновено взимаш книга, която не се чете за 2-3 дена, от някаква потребност (май силно казано); защото искаш нещо провокиращо и си любопитен какво ще ти предложи авторът. 'Поумнял' си преди да я вземеш именно заради желанието. Евентуално 'поумняваш' и докато прекарваш време с нея. Първото изречение на предишния ми пост не е написано ей така, от нищото. Заговаряли са ме уж неангажиращо и като разберат, че не съм в час с по-голямата част от руската класика, са ме отписвали .
А дали пък на хората, които ценят театъра, няма да им харесва, че зрителите в залата са много различни?
Последните ти изречения сриват тезата, че в теб липсва усещане за превъзходство. Ако беше вярно, нямаше да има причина да говориш за насочване към по-истински неща. Ти така буквално заявяваш, че вкусът ти е по-развит.
Последно редактирано от paradosou : 08-14-2014 на 12:39
Предлагам ти следващият сезон да изгледаш постановките в "Сълза и Смях" и Сатирата. Представленията там чудесно ще се впишат в представите ти относно театъра.