*ТЕАТЪР*

[Blab]

Хах, страхотно!Усмихна ме историята ти!

[bulgarche]

Астор си разхождаше една козичка, която всъщност беше невидима. Просто на каишка( по-скоро въже) висеше едно звънче и толкова.
Стефан Мавродиев извика дявола, за да му помогне да оправи нещата и системата Не знам защо, ама идеите му и фашизма който споменаха, не се хареса и отпадна като план. Всичко добре, ама накрая изтрепа цялото село и нямаше на кой да помогне. Пак че господ (който се оказа Астор) върна времето назад.
Невена Бозукова беше въпросния дявол/сатана, от където идва и нейното Сатаналина (така се казвала ГОСПОЖИЦАТА!)
Всичко беше много добре, имаше всякакви..пияница,миризлив� �ц, но най-култов беше онаниращия Асен блатечки, който си пръскал семето из целия двор, но после му беше казано да го прекопае, за да не поникнат човеци Даже след един от оргазмите си запали и цигара

[Blab]

Досега нищо не ме е привлякло към Сатирата, но ти ме спечели с тая постановка.Жалко, че я няма в програмата за ноември..., но всичко с времето си)
А за Блатечки - той има ли роля, в която не пуши, май не

[bulgarche]

Досега нищо не ме е привлякло към Сатирата, но ти ме спечели с тая постановка.Жалко, че я няма в програмата за ноември..., но всичко с времето си)
А за Блатечки - той има ли роля, в която не пуши, май не

Майка ми ме засегна като каза че все играе шемет. Но само съм слушал за филм в който е добрия/лош герой

[fake]

мило ще свърша от кеф само като си мисля...аааа, говорил си си с АСЕН БЛАТЕЧКИ
ИМАМ АВТОГРАФ ОТ НЕГОООО

[Freely"]

мда.. добър си беше спектакъла. Асен Блатечки с всичките му "несбъднати човеци" си разказа перфектната игра. Иначе по някаква случайност.. аз чаках точно пред театъра, когато Асен излезна. Не съм го гонила за автограф, може би точно за това той ме попита дали не искам един, но аз му отговорих, че не, защото веднага ще затрия листчето. И още около 2-3 мин разговор за някви неща, от рода на имена, впечатления и желания. И най-накрая го зарязах, защото мястото на срещата се промени и аз закъснявах. Но си е достоен за възхищение. И друг път едва ли ще го зарежа..
Спектакъла бих го гледала пак, като прочетох самата пиеса, открих доста други неща, които явно не бях разбрала. Интересен смисъл и прекрасен хумор. Щом всякакви хора, на различни възрасти се смяха от душа на простотиите.. значи са изпипани простотии

[Decu]

Театър...ами музикалния театър брои ли се
В събота бях на "Царицата на чардаша", а миналата събота на "Мис Сайгон" и двете оперети много ми харесаха

[Blab]

АТЕНТАТОРИТЕ

от Георги Данаилов
Посвещава се на актьора Стойчо Мазгалов (1930 - 2006)

режисьор: проф. Красимир Спасов
сценография: Чайка Петрушева
музикално оформление: проф. Красимир Спасов

Участват:
Йордан Попйорданов (Орце) – Асен Блатечки
Коста Кирков – Николай Илчев
Павел Шатев – Венцеслав Кисьов
Димитър Мечев – Иван Бърнев
Иван Гарванов – Божидар Попчев
Борис Сарафов – Веселин Мезеклиев
Мистър Пийтърс – Иван Бурджев
Джемал Бей – Васил Банов
Доносник – Васил Пенов
Първа маска – Елиян Аройо
Втора маска – Иван Чипариков
Емили Пийтърс – Мартина Ангарева
Радостина – Емануела Еленова
Лелята – Жулиета Ралева
Ана – Радосвета Василева

Георги Данаилов
Роден на 8 януари 1936 г. в София, завършва химия в СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е учител в Свищов, завеждащ химическа лаборатория, асистент и гл.асистент в ВХТИ до 1976 г., драмтург в “Сълза и смях”, председател на Агенцията за българите в чужбина и т.н. Почетен гражданин на Свищов, носител на наградата на София за 2002, както и награда Аполон – 2002.
Автор на романите “Къща отвъд света”, “Доколкото си спомням”, повестите “Деца играят вън”, “Убийството на Моцарт (Размисли за възпитанието)”, сборниците “Спомени за градския идиот”, “За Жан-Жак Русо и други глупости”, както и на пиесите ”Краят остава за вас”, “Съдията и жълтата роза”, “Песента на един следовател”, “Солунските съзаклятници” и др.
Пиесите му са играни в Русия, Полша, Грузия, Чехословакия, Германия, Румъния, Армения и др.

“Работих над пиесата дълго и се чувствах сроден с героите. В действителност участниците в атентатите са били повече на брой, но заради интензитета на действието ги сведох до четирима: Орце Попйорданов, Димитър Мечев, Павел Шатев и Константин Кирков, пряка връзка с атентаторите има и безподобният Борис Сарафов. Единственият по-възрастен от четиримата бе Димитър Мечев всички останали са съвсем млади, ученици в Солунската гимназия.
Не си представях как е възможно в желанието си да бъдaт взривени Отоманските банки в Цариград и в Солун, години наред тези млади хора да копаят тунели под улицата, заврени под земята, задушаващи се от липсата на кислород. Каква е била тази воля и тази издържливост? Исках да надникна в душите на тези терористи, защото повечето от тях копнееха да се оженят с църната земя, искаха да загинат за свободата на Македония, те бяха изпреварили с близо половин век камикадзетата. В желанието си да останат анонимни, така че да няма и капчица суета, която да ги надживее, те изгарят всички собствени фотографии. Стремят се да няма невинни жертви, и в това значително се различават от съвременните терористи. Накрая повечето от целите им са изпълнени, банката е взривена, “Гваладкивир” гори в залива, в Солун настъпва смут и озверели турски войски издевателстват над мирното население. Идеята им, че ако се посегне на европейските капитали, Европа ще се намеси, се проваля. Единственият останал жив - Павел Шатев живее дълго, бурно, но има трагичен край, умира изоставен, самотен, без да види осъществена мечтата, която цял живот е преследвал.
Безполезна е саможертвата на терористите и в миналото, и днес, когато те вече не щадят, а целят изтребление, фанатизирали са се до крайност и са във война срещу целия свят. Но аз съм убеден, че единствената надежда такива хора да бъдат спрени е да се познават душите им. Заради това и написах моята пиеса.”

(Авторът)

Красимир Спасов
Роден на 26 юли 1941 г. във. Варна. Завършва театрална режисура през 1966 г. в София, Работил като режисьор в драматичните театри в градовете Варна, Русе и Бургас, а в столицата в Сатиричния театър, Театър “Сълза и смях”, Народен театър “Иван Вазов”и театър “Българска армия”.
Осъществил е над 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори, между които: “Дон Жуан или любовта към геометрията”, “Обърни се с гняв назад”, “Трамвай Желание”, “Американски бизон”, “Полет над кукувиче гнездо”, “Солунските съзаклятници”, “Любовникът”, “Лека болка”, “Двама на люлката”, “Мъртвешки танц”, “Хеда Габлер”, “Анатол”, “Престъпление и наказание”, “Васа Железнова”, “Вуйчо Ваньо”, “Чайка”, “Нощта на трибадите”, “Емилия Галоти”, “Много шум за нищо и др.
Заснел е два игрални филма: “Забравете този случай” -1984 и “О, Господи къде си?”- 1991 г.
Преподавател по режисура в НАТФИЗ. Носител на много награди от Национални театрални фестивали, носител на награда за режисура на САБ, награда “Аскеер” и др.

"Когато за първи път правих този текст, той беше красиво-тържествен, патриотичен, със силно емоционално въздействие. Сега ме интересуват моралните основания и моралните опозиции. Вътрешното състояние на хората, които замислят акт, свързан с насилие, без да знаят какви ще са последствията и с безпокойство за невинните жертви. Тази достоевщина преориентира спектакъла. Освен това за първи път работя с толкова широк състав от много театри и възрасти. Това ще ме държи в здравословно творческо напрежение."

(Режисьорът)

ЙОРДАН ПОПЙОРДАНОВ (ОРЦЕТО) (1881 - 1903)


Първоначалното си образование Орце получи в родния си град Велес, а гимназиалното продължи в Солунската гимназия, която още преди да завърши започна с обществена и революционна дейност. Той и Константин Кирков са основателите и душата на кръжока "Гемиджиите", който още в началото по задача беше по-скоро за самообразование в чисто нихилистически дух. Руските раволюционери са първите учители, от които се взема пример и на които се опитват да подражават във всяко отношение. За повечето от гемиджиите беше ясно, че при създаденото положение и съществуващите условия в Турция е невъзможна всякаква социална борба, защото тя предполага политическа свобода. Следователно турската тирания е и трябва да бъде най-главният обект в борбата, но турската власт беше неуязвима с многото свои пълчища войски. Ето защо гемиджиите смятаха за по-целесъоразно и по-уместно да се насочи борбата и против вложените в Турция европейски капитали, които кърмеха и поддържаха тиранията на султана. Веднъж тръгнали по този път, гемиджиите почват да търсят средства и пътища за реализирането и приложението на практика своите схващания и идеали в революционната борба. Орцето беше първият предаден до фанатизъм на своите идеи. Надарен със силна воля и проницателен ум, той стремително се насочва към една-единствена цел, като вместо да бъде разколебан от всекидневните препятствия и мъчнотии, той още повече се насърчава и готви за борба.
Социализма схващаше като една религия: методите и тактиката на анархизма възприемаше, но все пак в приложението им си оставаше със своите лични разбирания. Той бе национален деец в интернационалния смисъл на думата. Той мразеше славата, защото той се бореше и искрено искаше да служи на своя поробен народ, за който народ Орце се самопожертвува.

КОНСТАНТИН ИВ. КИРКОВ (1882 – 1903)


Той имаше среден ръст, бяло прозрачно, обло лице, черни очи и коси. Естествено хубав младеж. Колкото външността и физиономията го посочваха за тих спокоен и весел човек – неговата душа и темперамент бяха отрицание на всичко в живота. Макар и съвършено млад той беше доста развит и с един странен мироглед. Бог, семеен живот, обществено положение той презираше в душата си. Той по убеждение беше анархист, готов да се опълчи и бори с най-голям ентусиазъм против всичко в живота: предразсъдъци, закони, обществени порядки, даже ако би било възможно сам да се бори и против природните стихии. Под неговия физически образ, който имаше една женствена хубост, беше въплътена една колкото мъжествена, толкова и страшна по замисъл идея – идеята на разрушението. Винаги доволен от себе си, учтив и внимателен към всички, особено към своите другари, той в кръжока на гемиджиите беше най-симпатичният, най-обичаният главно поради неговия голям идеализъм, неговата скромност и доброта. Самопожертвувателен до безкрайност, решителен и смел, той на смъртта гледаше като на едно щастие в живота и винаги и навсякъде я желаеше при каквито условия и обстоятелства да се явеше тя, стига само да бъде сигурна и да дойде по-бързо. Константин Кирков беше голям индивидуалист.
Константин Кирков се ръководеше от една максима, която за него беше догма: той схващаше и разбираше, че революционният дълг можеше и трябва да се изпълнява само като се упражнява като професия.

ДИМИТЪР МЕЧЕВ (1870 – 1903)


Висок ръст, сухо лице, малки очи, остър правилен, нос, черни къдрави тук-там вече побелели коси и малки черни мустаци; винаги скромно облечен, той по външност приличаше на обикновен работник. Само неговото чело и изобщо черепът на главата му го издаваше, че е човек с големи умствени способности и нравствени качества. Още от детинство останал сирак, той едва привършил първоначалното си образование и още като дете е трябвало да се грижи освен за своето, но и за онова на майка си препитание. Израснал в мъки и неволи, той още със създаването на революционната организация във Велес постъпва като обикновен член и в късо време става един от първите работници, като в първо време е бил предназначен за терорист. Натоварен да накаже един от велешките чорбаджии, той с хладно оръжие (секира) посегнал върху живота му, без да може да го умъртви. Поради това той става нелегален четник и в разстояние на повече от една година скита по Пелистер, Бабуна, Плачковица, след което като емигрант заминава за България, където пък за да изкара прехраната си, без да бъде тежест на организацията, постъпва като прост работник в мина "Перник".
Димитър Мечев беше дете на народа, живя с неговите мъки и неволи, изпита много страдания, но запази бодрост в своя дух, като знаеше, че попрището на всеки революционер и борец не е розово, че той трябваше да страда непрекъснато, да преживява мъки и неволи, рискове и опасности и че спокойствие може да намери само след смъртта.

(из спомените на Павел Шатев)

следваща дата: 22 ноември
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Аз съм без думи/но не пропуснаха да ме информират, че тази вечер са си бъркали текстовете повече от допустимото /
Не се интересувам от история, но спектакълът ме заплени.Два часа страхотна емоция!

ПП:Няма да пропусна да се похваля - любимата ми лелка, Кло, ми подари плакат на "Летене"
ПП2:Взех си и билети за "Мъжка забавачка", гостува в "Зад канала" на 5-и

[Blab]

Аз съм супер фенка на тетъра !!! Последно гледах "Честна мускетарска" в Младежкия театър , ама то беше още миналия сезон две , три представления след премиерата и беше голям фраш , но все пак съм доволна! От отдавна съм много навита да гледам "Оливър" , но все не ми остава време ... (ще стигна и до там 100 на 100 за зимната ваканция ще го гледам). Имам си и снимки с любимото ми актьорче Дарин Ангелов . Гледала съм много представления и винаги съм оставала доволна ... дори съм гледала някои повторно. Супер е в театъра много се фънкам като съм там ...

Да разбирам, че заедно ще си чакаме "Хъшове" на малкия екран.
Ето ТУК се обсъжда г-н Ангелов

[Glezanka]

Обичам да ходя на театър,но за жалост рядко има постановки.Ходила съм на балет,опера и оперета няколко пъти(Е не в моя град,понеже нямаме развито такъв вид изкуство) ... е култура си е,харесва ми,дай боже повече млади хора ходят на такива мероприятия

[shadow4e]

be_true, пиши още по темичката, не я оставяй да замре


Аз няма какво да кажа освен, че на 20-ти съм на "Мармалад" и се надявам да м хареса

[Blab]

Тая вечер се разревах чак, вързаха ме с два билета за забавачката и никой свободен да ме придружи

'ма заведох мама.Тя, която мрази театъра, защото през живота си е ходила 4-5 пъти (тати я е свалял с военни постановки ) и никога не й е харесало.Е, забавляваше се...Още в началото ми каза, че цял ден и залък не е сложила в устата си и й се пуши ужасно много.В първата сцена Асен изяде няколко парчета пица, сипаха си уиски и запалиха лула.Но мама издържа, та дори накрая каза "е, не беше зле"

Честно, днес(вече вчера) гледах една от наааааай-скучните и монотонни постановки, на които съм ставала свидетел.А актьорският състав - никакъв го нямаше, бе...адското преиграване. Самата режисура куца, но да речем, че и самата пиеса не е някакъв шедьовър.

И другото, което ме издразни - салонът бе пълен с хора, попаднали някак случайно в театъра.А групите настървени девойки дори не знаеха какво ще гледат..., но това не пречеше да въздишат силно и детински да се кикотят, когато Блатечки се съблече.Даааааа, пак го съблякоха и слава на Бога, защото бях отегчена до безкрай.Безспорно той е печеливша карта за всеки режисьор/продуцент/пиеса - кара жените да си купуват билетиии.Виновна! По-секси коремче няяяяма(освен това на Генчо, което ме подсеща да ви покажа последната си придобивка -

знам, прекрасен е

)

Сенчице, надявам се "Мармалад" да ти хареса.Аз Москов не го харесвам, "Улицата" още по-малко. Прекалено просташко ми идва - пръдни и оригни в театър - не е за мен.
Забавлявай се, салоните се пълнят вече ....много години за "Мармалад", което значи, че на много им допада.
С моя пуст късмет гледах постановката миналия сезон(февруари) и на следващия ден бях на "Фантасмагории"(пак е негово)

ПП:Ало, театралите, 'ай' се водим на някое представление! Чакам да се съгласите и ви събирам :P

[shadow4e]

Аз не съм го избирала. Но майката на един приятел е учителка и ще води 5-6 човека от нейния клас и ни предложи и на нас с намаление и аз веднага се съгласих, аз отдавна ги карах да ходим, така че и на това съм доволна, а отзиви ще казвам на 20-ти

[Kisses_P]

ИЗЛИШЪК ОТ ЛЮБОВ
От Теодора Димова

НДТ “Сълза и смях”
съвместна продукция с ДТ “Стефан Киров” – Сливен

Режисьор: Пламен Марков
Сценография и костюми: Мира Каланова
Музика: Александър Каланов и Йордан Борисов


Участват:

Ирина - Стефания Колева
Дара - Ирини Жамбонас
Анди - Стефан Иванов


Излишък от любов” е пиеса за престъпната незаинтересованост, в която ние всички сме оплетени. Отдавна имам чувството, че живеем на сляпо, на автопилот, че извършваме действия, които не разбираме, че говорим думи, без да вникваме в същността им. Изваждаме на показ комплексите си и милозливо им се любуваме, дразним се от онези, които ги преодоляват, обичаме най-много да се оплакваме, да се вайкаме, да се сърдим на хората и на света. Обичаме най-много да взимаме, да пазим всичко за себе си, този почти съвършен егоизъм, който като бумеранг по-късно се връща върху нас. Като че ли трябва да се случи непоправимото, за да спрем, да се ослушаме, да се вгледаме.

Кратка анотация:

Пиесата разкрива сложните взаимоотношения в един класически любовен триъгълник. Комбинацията е – две жени (Ирина на Стефания Колева и Дара на Ирини Жамбонас) и един мъж (младият Стефан Иванов – в ролята на Анди ). Особеното – двете жени са най-добри приятелки. И двете са в криза. Споделяйки една на друга и най-дребните си проблеми (диети, проблеми в работата, незадоволеност), оплаквайки се от мъжете, мечтаейки заедно, напивайки се заедно, те все пак запазват за себе си най-съкровените си тайни. И в крайна сметка изневеряват на приятелството, като посягат на един и същи мъж, който не е най-доброто за което са мечтали, но пък е в наличност. С тази си постъпка и двете разрушават подредения живот, който са обитавали до сега. И най-вече – унищожават най-хубавото, което имат. Дали се е струвало.




Страхотно беше... Наиситна останах без думи, много ме впечатли.До псоелдната минутка гледах с интерес... Играха невероятно

[Blab]

^днес половин час кесих пред театъра и до последно се надявах Дани да изскочи и да каже, 'айде, влизай

И двете са ми направили впечатление с чара и обаянието си, но Стефания в главна роля не съм я гледала(все още)...Колебая се дали да бъде "Излишъка" или "Кафе и цигари" през ноември...

Kisses{P}, сложи и снимчици, де :P

[Kisses_P]

^днес половин час кесих пред театъра и до последно се надявах Дани да изскочи и да каже, 'айде, влизай

И двете са ми направили впечатление с чара и обаянието си, но Стефания в главна роля не съм я гледала(все още)...Колебая се дали да бъде "Излишъка" или "Кафе и цигари" през ноември...

Kisses{P}, сложи и снимчици, де :P

бих сложила, но незнам как... малко индианец си падам

А в понедленик ще гледам

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОТЗАД
от Майкъл Фрейн



Постановка - Иржи Менцел
Сценография - Надежда Митева
Участват: Христо Гърбов, Маргарита Пехливанова, Георги Кадурин, Жанет Йовчева, Албена Павлова, Димитър Марин, Анастасия Ингилизова, Тодор Близнаков, Любомир Фърков



Искате ли да разберете какво се случва зад кулисите по време на едно представление? Искате ли да се посмеете с най-добрата английска комедия на 80-те години? С “Още веднъж отзад” ще попаднете в кухнята на театъра. А там кипи такава смесица от случки, характери и отношения, че само с най-голям късмет няма да ви заболи коремът от смях.

[Blab]

............................................ХЪШОВЕ............................................

по повестта: "Немили-недраги" /Иван Вазов/
режисьор: Александър Морфов
сценография и костюми: Елена Иванова
участват:
*Валери Йорданов - Бръчков
*Чочо Попйорданов - Македонски
*Руси Чанев - Странджата
*Валентин Ганев - Владиков
*Рени Врангова - Евгени
*Валентин Танев - Хаджията
*Христо Мутафчиев - Дерибеев
*Захари Бахаров - Попчето
*Пламен Пеев - Димитрото
*Теодор Елмазов - полицай, хотелиер, антрепреньор, румънци
*Евгени Будинов - Мравката
*Деян Ангелов - Петър
*Дарин Ангелов - Павел
*Даниел Ангелов - Васил
*Димитър Рачков - румънски келнер
*Елисавета Господинова - секретарка, румънска богаташка, певица
*Владимир Карамазов - Христо Б. Петков

НАГРАДИ
*Награда “Иван Димов” 2004 за млади театрални дарования на Валери Йорданов
*АСКЕЕР 2005 за най-добър спектакъл
*АСКЕЕР 2005 за най-добра режисура на Александър Морфов
*АСКЕЕР 2005 за водеща мъжка роля на Валери Йорданов

С пиесата “Хъшове” започват преди един век, през 1904 г., представленията на Народния театър. С “Хъшове” през 1954 г. се чества петдесетгодишнината му. През сегашния юбилеен сезон безсмъртната творба на Вазов е отново на сцената му, сега вече в адаптация и постановка на Александър Морфов.
Те са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, но горди и свободолюбиви, нехранимайковци за еснафите, герои за потиснатите и унижените. На сцената в чуждоземния град хъшовете възторжено разиграват своя самодеен спектакъл – генерална репетиция за истинския, този, който ще последва. Спектакълът, в който немилите и недрагите ще намерят смъртта си и заедно със свободата за сънародниците си ще извоюват свободен терен и за довчерашните черни души – гешефтарите и спекулантите. В един нов свят, в който оцелелите от хъшовските неволи отново ще бъдат немили и недраги.

Неслучайно за първи път от сякаш един век насам голямата зала на националния ни театър се оглася от възторжени викове “Да живее България!” При това без да прилича на митинг.
в. Сега

И ако трябва да продължа с откровенията, изобщо не очаквах спектакълът на Александър Морфов да отвее с такава сила моя скептецизъм, да разбие на пух и прах дълго наслоявани клишета, да изпълни с нов смисъл вече амортизирани понятия като свобода, родина, патриотизъм, себеотричане, даже да ме развълнува и да вдигне накрак цялата зала, чак до учениците на втори балкон.
в. Капитал

Забележително зрелищен спектакъл, дългоочакван актуален прочит на класическия текст на Вазов. Триумфално завръщане на Ал. Морфов на българска сцена, след като постига високо признание в Русия и е поканен за главен режисьор в Петербургския Театър на Комисаржевска. Тук има от всичко, очаквано от театъра на Морфов – великолепни актьорски импровизации, разкрепостено визуално въображение, смело преобръщане на традиционните представи за вазовите герои.


Пиесата “Хъшове” Иван Вазов пише през 1894 г. като драматизация на неговата повест “Немили-недраги”. Тя веднага влиза в репертоара на трупата, която по-късно ще прерастне в Народен театър. В своя 100 – годишен юбилеен сезон театърът предлага съвременен прочит на темата за живота на българската предосвобожденска революционна емиграция. Негов автор е режисьорът Александър Морфов (“Дон Кихот”, “Бурята”, “На дъното”, “Декамерон” и др.), добил изключителна популярност в страната и извън нея със своя театър на импровиацацията, с оригиналния си и актуален поглед върху класиката, преобръщащ традиционните представи, с ярката образност на спектаклите си.
“Хъшове” е отличен с наградите на САБ за 2005 в категориите за режисура и майсторско техническо осъществяване и с “Аскеер” 2005 за главна мъжка роля (В. Йорданов), за най-добра режисура и за най-добро представление.


Отдавна бях решил, че “Немили-недраги” е текст, на който не мога да устоя. В този текст на Вазов има всичко… Ако аз и актьорите имаме да казваме нещо на съвременните хора…, то е, че си стува човек да има идея в живота.
Александър Морфов в интервю за в-к “Стандарт”

"Всеки от нас има своя звезда, която го следва, докато е жив.
Когато свети ярко, човек е щастлив, когато угасне - съдба
Ех, да имам туй, що нямам, да си купя бял кон.
И да яхам ден и нощ и наяве, и насън."
-Това е мечта. Затова е толкова силно, защото внушава неистовото желание за свобода. (Ал.Морфов)


СНИМКИ
Влатко Стефановски - "Бел кон"

дати:
-15.11 - 100-тно представление в "Народния"
-29.11 - моето следващо

[Kisses_P]

Искам да ви попитам намаление на билетите за ученици във всички театри ли има? по-конкретно се интерсувам от Сълзаи смях и Народния театър..

[Blab]

Искам да ви попитам намаление на билетите за ученици във всички театри ли има? по-конкретно се интерсувам от Сълзаи смях и Народния театър..

В "Сълза и смях" има ученически билети, но те са за най-забутаните места... и меко казано не си струва. Всъщност, само 2-4 са добрите ученически места, точно посредата зад голямата пътека. / обикновено 5лв./

Аз съм ниска, а и не виждам особено добре и обикновено стоя на предните редове в Народния, тъй че не зная дали предлагат ученически билети(мисля, че не), но в салона има места за по 5 лв, което е приемливо.

[Kisses_P]

В "Сълза и смях" има ученически билети, но те са за най-забутаните места... и меко казано не си струва. Всъщност, само 2-4 са добрите ученически места, точно посредата зад голямата пътека. / обикновено 5лв./

Аз съм ниска, а и не виждам особено добре и обикновено стоя на предните редове в Народния, тъй че не зная дали предлагат ученически билети(мисля, че не), но в салона има места за по 5 лв, което е приемливо.

да,мерси за инфото

[Briseis]

В нашият град тази вечер гостува някаква трупа и ще гледаме "На четири уши". Дано е хубаво

[sherry]

Вчера ходих на "Иван Шишман" в Търново и останах много доволна...Имаше много хубави песни, които звучаха по време на пиесата. Яд ме е, че няма от къде да намеря имената им и да си ги изтегля. Ако някой знае, да казва.

[loli.d]

Страхотна идея да обменяте мнения за представления.Тъкмо се чудех какво да гледам.Какво мислите за "Кафе и цигари". Днес преглеждах програмата на "Сълза и смях" и това заглавие ми привлече вниманието.
А и гледали ли сте "Дисни трилър" ,поставят го в НАТФИЗ. На мен мн ми допада, асоциатовно е и никога не си сигурен докрай какво се случва приятно е, много

[Blab]

^На 26 съм на "Кафе и цигари", харесвам Шпатова, допада ми и актьорския състав.Утре ще се разхождам за билети.
Точно днес разглеждах сайта на класа на Ламбо. От години не съм ходила в "Натфиз"(заради едно "гениално" представление на "Танковска"), с гоооолеми резерви съм към Илиана... не знам, но заглавието ми грабна вниманието, може би 2008-а, ако ми остане време.
(Ооо..., но си намерих свръзка с Крум, та ако се самопоканим... )

[loli.d]

За кой Крум става дума? А за "Кафе и цигари", могат ли да се купят билети за предстоящо предствления в събота?