*ТЕАТЪР*

[Blab]

svalqm shapka na be_true
nai-qkiq user wuw foruma !

Хах, бях се подготвила да те "моля" да не ми спамиш темата.

ПП:Надявам се си искрен

[Blab]

Така...
Пак за театър:

*Намаления за януари в НТ"Иван Вазов".

Премиери:

НТ"Иван Вазов":
"Рейс"
постановка: Борис Панкин
сценография: Иван Токаджиев
костюми: Елена Иванова
музика: Евгени Господинов
участват: Аня Пенчева, Михаил Петров, Георги Мамалев, Антон
Радичев, Кръстю Лафазанов, Кирил Кавадарков, Христо
Чешмеджиев, Петя Дикова, Николай Илиев

*"Престъпление и наказание"
по: Фьодор М. Достоевски
постановка: Владлен Александров
сценография и костюми: Иван Карев
участват: Иван Юруков, Йосиф Шамли, Надежда Конакчиева,
Калин Яворов, Пламен Пеев

Сълзата:
"Благородният испанец"
от Съмърсет Моъм
Режисьор: Велко Кънев
Участват: Димитър Рачков, Елена Петрова, Мария Статулова,
Стефан Рядков, Мирослав Косев, Светлана Бонин, Светлин
Стоилов и Жанина Дончева

[Blab]

Бягащи странници

по текст на: Алексей Казанцев
режисьор: Николай Ламбрев-Михайловски
сценография: Чайка Петрушева
с участието на:
*Параскева Джукелова
*Иван Юруков
*Екатерина Стоянова
*Емануела Шкодрева
*Йосиф Шамли

Бягащи странници е руска пиеса за промените в човешките отношения, последвали обществено-политическите трусове по време на Прехода. Или иначе казано съвременна Русия през погледа на представители на различните социални прослойки - Роман, Надя, Полина, Инга и Дмитрий ни показват нагледно какво се случва с човека от бившия соц-блок през последните 15 години.
Героите са все познати типажи – неуспял честен инженер, просперираща, но нещастна самотна майка, тийнейджърка, съзряла рано и преживяла срива на всички детски илюзии, невярна съпруга и човек на силата и риска. Всеки от тях търси щастието – дали в чужбина или вътре в себе си, бори се да избяга, да намери истината. Героите през цялото време търсят топлината у другия и бягат от всички – най-вече от себе си. Лайтмотивът е ”Нямам никого” (думи на Инга), а „понякога на човек му е толкова самотно, че му се иска някой просто да поседи при него” (Надя).
Попитахме и две от актрисите, участващи в пиесата, как ще я възприеме зрителя според тях. Параскева Джукелова е убедена, че ”постановката ще докосне много хора, които са преживели т.нар соц-строй и са объркани в ценностите си, търсят се; това са хора, които са възпитавани в едни идеали, а са принудени да се адаптират към едни коренно различни условия.” Емануела Шкодрева пък сподели, че ”Ако пиесата вълнува нас, значи ще вълнува всички, защото представяме отношенията по елегантен начин колкото и брутално да са те”. Склонни сме да им повярваме. - Програмата

---------------------------------------------------------------------
Много е хубаво, наистина. Тежко, но хубаво, истинско, чувствено...
Невероятна игра, зашеметена съм.

[Blab]

Съживявам си темата. Щом Българчето може и аз мога.
Кой к'во гледа последно?
(На мен ми отмениха вчера представлението и си умрях от яд...)

Повдигам темата - секса в театъра /темата си е моя и се опитвам да я комерсиализирам /

Не искате да пишете ли?
Хазнааааааааааааааааааааа

[ani4ka_bani4ka]

чики на на
чики на на



ако няма секс, няма шоу
the show must go on...

[shadow4e]

Аз последно гледах "По-големият син" във Военния театър и ми хареса, но знам, че ти не обичаш техните постановки

[Kisses_P]

Вчера гледах "Красиви тела" в Сълза и смях.Мисля следващото да бъде "Д-р Бляскава комедия". Някой да го е гледал?Някакви отзиви?

[Blab]

Хах, деца, к'во става тука, бре?
Теди пропусна тая седмица театъра, а всички други се накефили. (Няма лошо, няма, радвам се!)

"Д-р"-а Сенчица го е гледала.

Теди да се похвали ли? Ще се похвали, че друго хубаво не й се е случвало в последните дни.
Първият ми безплатен театър е вече факт.
Официално обявявам, че съм гледала "Летене" 3,5 пъти.

ПП: "Престъпление и наказание", "4 чифта пагони", "Кожа и небе", "С любовта шега не бива", Птичката(на 31-ви) - това е в списъка ми.

[ЕPu]

аз пък това "С любовта шега не бива" преди няколко дни го гледах за 2ри път. (под ключ казвам, че се сетих, че съм го гледала, 2 часа след като взех билетите)
Постановката беше хубава, само в първия половин час актьорската игра ми се видя изключително монотонна и лоша.
Обаче артиската, която изпълнява ролята на Ками, е направо прекрасна.


На 26 съм планирала "Рейс" (отново в народния) ама успях да си взема билет чааааак за накрая на 2ри балкон. Постановката е премиерна, явно има голям интерес и като отидох да си взема билет, направо нямаше никакви места.


Най-хубавата постановка, която съм гледала през последната година, е мюзикълът "Ах, този джаз!" (пак в Народния ) страхотно беше, прекрасна музика, някои много забавни моменти и добра игра.

[Blab]

Ъх, ъх... "Рейс"... мълча.
Само линкче ще дам:
http://elenak.blog.bg/viewpost.php?id=154264

[Decu]

Кажете някоя интересна постановка, че много ми се е доходило на театър (:
Аз повече музикалния посещавам де..

[Blab]

Кажете някоя интересна постановка, че много ми се е доходило на театър (:
Аз повече музикалния посещавам де..

Какво предпочиташ - драма или комедия?

ПП:В последно време нищо (ново) интересно на театралната сцена.
На 31-ви, като гледам Птичката в НАТФИЗ, ще кажа как е.

[Decu]

Кажете някоя интересна постановка, че много ми се е доходило на театър (:
Аз повече музикалния посещавам де..

Какво предпочиташ - драма или комедия?

ПП:В последно време нищо (ново) интересно на театралната сцена.
На 31-ви, като гледам Птичката в НАТФИЗ, ще кажа как е.

Няма значение само да е интересно

[Blab]

Щом не си си харесала от постнатите в темата ще чакаме предложенията на другите. Това са представленията, които са ми направили особено впечатление.(или поне повечето от тях)

[shadow4e]

За "Д-ра" не ми направи кой знае какво впечатление, имаше доста забвни моменти, но не нещо чак толкова запомнящо се. /мое мнение/

[Blab]

ВАМПИР
oт: Антон Страшимиров

режисьор: Георги Михалков
сценография и костюми: Петър Митев
авторска музика: Иван Драголов
в записа участват музикантите:
Петър Момчев – саксофони
Стоян Янкулов – ударни и перкусии
Костадин Ненов – тамбура и бисерница
Вокален квартет: „Еуфония”

Участват:

Малама - Мария Каварджикова
Вела - Александра Сърчаджиева
Динко - Веселин Анчев
Жельо - Теодор Папазов
Марко - Васил Банов
Марковица - Нели Монеджикова

ГАЛЕРИЯ

...пиеса за жълтиците, за копнежите и за цената, с която плащаме привилегията, да бъдем различни. Пиеса за ръбовете по нас, за кривите ни дънери и опърпаните клонаци, за вампирите около нас... и в нас. Пиеса за любовта.

Страшимиров не се занимава с оценки. Напук на традиционния християнския дуализъм (или шизофрения – както предпочитате), където етикетът поставен на реалностите е по-важен от самите реалности. Добро, зло, правилно, грешно... непрестанно поставяне на знаци плюс и минус... Страшимиров разказва. Дълбокият мрак, в който се лутат героите му, е не толкова белег на времето, колкото характеристика на човешката душа. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите му търсят мястото си сред другите, и най-вече за сметка на другите. Всичко е оголено, автентично... документално. Човек се вглежда в себе си, и там, под изронената фасада на цивилизацията открива дивите импулси на копнежите и желанията, заради които е готов да отиде докрай. До своя край, до края на някой друг... А дали се е вампирясвало тогава по-лесно, от колкото днес... Не е сигурно. Аз не съм сигурен.

Колко години са минали... сто, вече повече от сто. Ние сме различни, гайлетата и кахърите ни са различни, това дето ни тегли напред, онова що ни дърпа назад, е различно... Други са и дуварите помежду ни. Еднаквото е, че все ги има. И ако нещо ме стъписва днес, в нашия все по-малък свят, то е колко големи са били хората, когато са вървели по пътя си пеша, и с години. Това са героите на Страшимиров. Не добри или лоши люде, не прави и криви, а истински. Рошави, диви, големи като звездите по полето нощем.

Някъде по пътя си един към друг, губим себе си. Някъде в очите на другите, където четем какво сме и не сме, губим усещането за това какво сме и не сме. Някъде между думите, сред които се лутаме, губим всичко онова, за което няма думи. Докато накрая – предадени и от самите думи – оставаме сами насред лабиринта, без спомен за началото, без представа за края... Голямата литература започва от тук. Започва от музиката, която думите, след всичките си предателства и изневери, все още носят. Великата литература размесва в палитрата си всички тези безсмислени думички-боички и рисува. Картини. Не това, което е добро или зло. Това, което е.
- kafene.bg


В основата на "Вампир", създадена преди около 106 години, е залегнала действителна история. Вела, дъщерята на ханджийката Малама, и кметският син Жельо се вричат в любов. Родителите му по презумпция са против - "щерката е харна, но майката е никаква". Малама пък от своя страна е готова да жертва всичко, включително щастието на Вела, и напук на цяло село я сгодява за коняря Динко. Сюжетната линия допълнително е усложнена от историята на един наниз жълтици, който в хода на действието прераства в символ на болните амбиции, на отчуждението и разрухата. Премереният текст на Страшимиров, виталността на малко архаичната вече, но силно експресивна реч, динамиката на движенията - всичко това превръща новия "Вампир" в едно от най-добрите представления от началото на сезона.
- в. Сега

И въпреки, че не е театър, който ще те разведри, със сигурност ще ти въздейства. Заради музиката, играта и силния текст. Препоръчвам ти го с чиста съвест. - edno.bg

dnes.bg
в.Монитор

[Blab]

Ухууууууууууууууууууууууу уу =D>
Изненадващ "Оливър!" направих днес.
Много доволна.
Но, понеже не виждам особен интерес, няма да поствам инфо.(а дори клипче имам )
Много сладко е, много. Сред дечицата има много талантливи актьори.
Очарована.
Ум-па-па, ум-па-па...

[LizZz]

Ухууууууууууууууууууууууу уу =D>
Изненадващ "Оливър!" направих днес.
Много доволна.
Но, понеже не виждам особен интерес, няма да поствам инфо.(а дори клипче имам )
Много сладко е, много. Сред дечицата има много талантливи актьори.
Очарована.
Ум-па-па, ум-па-па...

Ееее,сестра ми участва в него.Както и гаджето на леля(Деян Ангелов) и брат му(Дарин Ангелов) и други познати покрай тях.
Много се радвам,че ги познавам.

Има едни дечица,които излизат да танцуват и между тях има 2 момичета,които има жълто-червени костюми(не ги помня точно) едното от момичетата е сестра ми,а другите келеши са от нейния клас от хореографското. Добър спомен ми остана от там...

Малко ми беше странна постановката,но това е сигурно защото спада към жанр ''Мюзикъл'',но като цяло е супер.

Едит:Сега се сетих,че вчера не беше смяната на сестра ми,а две пак от нейния клас в балетното.

[Blab]

^Lizzard, lizzard... запомнила съм те аз
И леля, и приятеля й, барабар с брат му...
На мен Дарин ми се губеше нещо вчера, но може да е от проблеми с очите
едит:
Сега зацепих, че са 2 състава.
Ники играеше Бил. И, слава Богу, Нети липсваше, за сметка на една девойка с вълшебен глас.

[Blab]

Их... темата ми много надолу се е смъкнала, тамън да се изтъркули на втора страница, 'ма няма да го допусна

Възродиха "Плажът" в Сълзата.
И отидох да се попека и аз.
А сега имам мускулна треска на долната челюст.
-------------------------------------------------------------------------------------
ПЛАЖЪТ
Копродукция на НДТ "Сълза и смях"
и Продуцентска къща "Атлас Р 99"

авторски спектакъл на Съни Сънински
художник: Петя Стойкова
музикално оформление: "Импресия МТ"
участват:
*Мария Сапунджиева
*Стефани Рачева (тук играеше Албена Михова)
*Христо Мутафчиев
*Филип Аврамов

На фона на безцелно минаващото време, морето ни привлича с успокояващия си ритъм на хипнотично разбиващите се вълни и ни връща спомените от детството, в което всеки от нас е имал своите мечти.
Контрастът и разочарованието пораждат тъпа ярост, че нещата не винаги оправдават очакванията.
Това е спектакъл за нетърпимостта между хората . Толерантността, която толкова много ни липсва.
Нашите герои безцелно губят своето време с единствената цел: да докажат, че точно тяхното мнение е правилното. Те са типичният български прототип на програмирания звяр, запазил вътрешно невинността на убежденията си, но разяждан от пагубното въздействие на покварената субкултура, жълтите вестници и лесния расизъм.

Забавен и смешен разказ, който завършва с изненадваща развръзка.
Можем да ги наречем простаци и да се смеем на неандерталската им битка с битието, но в опитите им да изкопчат щастие от ежедневието, прозира ужасна тъга.

Спектакъл за нетърпимостта.

Усещаш ли нетърпимостта изпълнила пространството около теб?
А защо? Нима няма място за всеки под слънцето? Разбира се , че има!
Ако се усмихнеш и погледнеш в душата си ще усетиш, че небето е в теб и е толкова голямо, че има място за всички!

Нека приемем, че животът е плаж, на който сме дошли за да се радваме на слънцето, водата и пясъка!
Добре дошли тук , на ПЛАЖА!

Съни Сънински

[Blab]

ПП:В последно време нищо (ново) интересно на театралната сцена.
На 31-ви, като гледам Птичката в НАТФИЗ, ще кажа как е.

'ми, не ми хареса!
Прекалено дъъъълго(за толкова слаба игра)... насапунисано... изфалшивено...
Ако трябва да използвам някой израз, за да го определя, би било нещо от сорта на - провлачен цвилеж...
Да, нещо такова би било

[oTPoBHa]

м.. харесвам театъра
уважавам го
но може да се каже, че просто ми е писанало вече от театър
майка ми е актриса.. играла е в Народния Театър, в кукления и драматичния театър в Кърджали, Перник, Благоевград, Търговище и още много други градове.. но това е било преди да се родя.. сега води частна театрална студия някъде в София.. та обичам театъра.. участвала съм в много куклени и драматични пиеси, режисирани от нея.. първата пиеса в която участвах.. бях някъде на 5 или 6 годинки.. когато тя водеше театрална студия в Двореца на Културата в гр. Перник.. аз бях най-малката там.. хаха.. смисъл че другите бяха около 13-14 години.. спомням си ги момичетата.. сега учат някъде в Германия повечето.. еех беше хубаво..
след това участвах в една пиеса, която я играх пред цялото ми училище.. бях 4ти клас.. и цялото училище се изтърси в салона.. а аз играх някъде около 3-4 роли, понеже едното момиче се отказа точно преди премиерата и нямаше кой да замести и.. път и трябваше и песен да пея.. ама си спомням след премиерата.. усещането беше невероятно.. играхме го на сцената на пернишкия театър (преди да изгори, това беше някъде 2004-2005 година май)..
след това, като бях на 13 последната пиеса, която е правила с по-големи е "Опит за Портрет" по стихове на Емили Дикинсън (на нея съм кръстена хахах) ии беше със едни по-големи момичета вече.. трябваше да играя мъжка роля тогава.. спомням си, едното момиче трябваше да играе Емили, а мен майка ме накара да изиграя един мъжки персонаж, който се появява епизодично в цялата пиеса..
беше някво нереално яко..
та това допреди няколко години.. оттогава насам вече не се занимава
та казах, че ми е писанало от театър.. писнало ми е от гледна точка на това, че както разказах по-горе от малка ме е мъкнала с нея по театрите.. сега вече като чуя театър и някси.. не знам, просто това е точната дума - омръзнало ми е.. иначе уважавам театъра като изкуство, но като гледам майка ми как цял живот се мъчи да си намери работа за постоянно, и накрая се отказа, просто виждам как седят нещата в България относно това и.... просто не ме кефи

[HexGirl]

ami az hodq na teatralen krajok i e mn zabavno skoro 6te imame predstavlenie

[Blab]

ami az hodq na teatralen krajok i e mn zabavno skoro 6te imame predstavlenie

Ще ме поканиш, нали?
----------------------------
Давам мило и драго да съм на мястото на oTPoBHa.
Но, то е ясно, всеки иска, каквото няма.
----------------------------
^Unfaithful^, мхм, мхм. :P

[HexGirl]

estestveno 4e 6te te pokanq si4ki sa pokaneni