Разполагам със свободно билетче за "Женско царство",
утре(07.02 - четвъртък), Малък градски театър "Зад канала".
Ако има желаещ да си каже(на лично или в темата, както му харесва).
Мястото е на 1-вото редче(което, смея да твърдя е най-добрата позиция в Малкия театър).
Искам да кажа, че харесвам Мариус и оттук нататък ще изгледам всичките му неща.
Също, за тази седмица нямам плануван театър.
И още нещо, нищо не се знае, 2009-а може да опитам за АДТ, на прима виста...
tuka puk si imame malak mladejki teatar "Zad pazara"Първоначално написано от be_true
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
В Нидерландия сте си добреПървоначално написано от hex_girl
ПП:Ох, ходи ми се на театъъъъър........
ПП2:Днес видях едни талантливци, бъдещи звездички. :P
Ааааааааааааааааааааааааа ааааа....
Теди почти сигурна за какво било вчерашното парти в любимия й театъъъъъър
Честито на Ицоооооооооооо!
Да е живо и здраво бебчето и мноооооого да ги радва!
Имам билети за "Вражалец" с Любо Нейков, Димитър Рачков, Асен Блатечки.
Също така и за "Ужасните родители" с Пламена Гетова, Любомир Сапунджиев и Ива Караманчева.
Съмнявам се да остана разочарована .
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...
За кой театър, мила?Първоначално написано от Kisses{P}
На повечето още не са излезли програмите.
*-*Krisito*-*, "Вражалец" не е лошо, но нищо особено. За "Ужасните родители" не мога да се изказвам, но принципно театър "София" не ме привлича.
Видях, че в интернет са ги пуснали в продажба - значи, спокойно отивай.Първоначално написано от Kisses{P}
В неделя.Първоначално написано от Kisses{P}
Не гледай "Моята скъпа лейди". Не си заслужава.Първоначално написано от Kisses{P}
Все пак ба4кам там, така 4е от много хора го 4увам
Робинята на Quench
В ЛЕДОВЕТЕ
по текст на:
"Роман без заглавие" от Димитър Димов
"Адриана" от Теодора Димова
сценография: Теодора Димова и Стилиян Петров
режисьор: Стилиян Петров
участват:
*Бойка Велкова
*Койна Русева
*Александра Сърчаджиева
*Венета Зюмбюлева
*Зорница Маринкова
*Деян Ангелов
*Дарин Ангелов
сценография: Юлиана Войкова
музика: Емилиян Гацов
Бойка Велкова като 93-годишната Адриана в последните часове на живота й, Койна Русева - като 29-годишната Ад-Риана и съвсем младата, но вече любимка на на зрителите Александра Сърчаджиева, като Юра, на която е писано да чуе, види и осмисли "безстрашието да се живее и безстрашието да се умира".
С това безстрашие, с пълнотата на живота и на смъртта Теодора Димова обяснява своя роман "Адриана". Една от най-интересните, вече превеждана в цяла Европа авторка в днешната българска литература, написала романите "Емине" и "Майките", драмите "Игрила", "Стопър", "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката" и др. категорично заявява, че не дописва и не продължава романа на баща си.
Текстът на Димитър Димов бил намерен след смъртта на писателя, публикуван е за първи път през 1967 г. Писан е може би след "Осъдени души" (1945), преди "Тютюн" (1951).
"Това не е начинът, по който баща ми би завършил своя роман. Но образите и сюжетът в него възпалиха въображението ми до крайност, до болка", признава Теодора Димова. И добавя, че "писането е опасно занимание, например, когато разбереш, че героите от една книга са живи. Че една книга трябва да бъде завършена, за да могат те да умрат като нормални същества, като нормални герои от този свят и тази литература."
За втори път писателката работи с младия режисьор Стилиян Петров (двамата са автори на сценичния вариант), след като заедно успешно пренесоха "Майките" на сцената на Театър 199 в спектакъла "Невинните".
Междувременно Стилиян Петров, ученик на проф. Маргарита Младенова, прави успешни спектакли и в Театър 199, и в Народния театър "Ив. Вазов": Другият човек" от Пьотр Гладилин, "Става дума за любов... или е опит за убийство!" от Фиона Спрот.
"Представлението, казва той, се вглежда в последната нощ на Адриана, във времето преди да се съмне. Разсъмването като отвор, като вход към смъртта. И ако романът на Теодора (както самата тя казва) иска да й помогне да умре, то представлението се опитва да я задържи колкото може по-дълго жива. Да останем максимално близо в последните й часове.
А когато настъпи моментът, да я изпратим както тя винаги е искала - спокойно, артистично, ведро, храбро, без сълзи, без никакво подсмърчане, сантименталност, излишни лигавщини и всякакви други човешки слабости."
Така... мислех да си го спестя, 'ма кат' за лека нощ да споделя впечатления:Първоначално написано от be_true
Асен(гол и пушещ) и Параскева(прееекрасна и талантлива) пълнят сцената. Оскъдни декори, състоящи се от 5-6 автомобилни гуми и настилка от т'ва-дет-не-помня-как-се-казва.(от сухи листа, камофлажно, използват го за навеси понякога)
Татуировките не знам с к'во бяха нарисувани, но след първия час се разтекоха.
Ролите безумно много им отиваха. Секси. Голи. И двамата си ги харесвам, лоша дума няма да кажа. Ноооо, 15 минути по цици на сцената... ъъъ... много ми се видя...
Текстът - нищо ангажиращо, няколко простички поуки/внушения.
Бих казала, приятно за гледане, но да не се приема като сериозен театър. Имах чувството, че гледам някой американски, лишен от какъвто-и-да-било смисъл, бозав филм. Но не съжалявам, че го гледах. Дори ми достави удоволствие.
Няма да пропусна появата на НикитУ Илиев.(моментът, в който едва сдържах истеричния си смях ) На рекламката беше "обещан" гол.(все пак водех приятелче фенче... което имаше определени "очаквания" ) Е, сори, 'ма той беше необичайно навлечен, глътнал гласа си, стиснал челюст.... и безкрайно смееешен Зле е т'ва момче, много ме нерви... Моля се да стои далече от сцената.
И така, ля ля ляяяяяя....
"Кожа и небе"...
"Небе и кожа"...
Аз пък съм впечатлена от "Вражалец" .
Беше страхотно, смях се до сълзи.
П.П: Голямо впечатление ми направи отношението на актьорите след представлението. Бяха изморени, беше някаква лудница при тълпата за автографите и въпреки всичко бяха толкова човечни. Мога само да кажа едно голямо Евала!
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...
^Епъъъ, пичОве са, нема лошо
=D> Старозагорският театър - йееееееееееееееееееее
Страшни, бе, страшни!
Гледах "Двамата веронци" днес на репетицията.
"Твърде добре!"
Аааааааааааа, пропуснАх "Бяс" в ТБА, утре ми е невъзможно да ги гледам в "Сфумато", нооо... Стара Загора, очаквай ме! :P
Лелееее, не помня откога не съм гледала нещо толкова живо и свежо.(май почнах да се цитирам )
Ля, ля, ля... и програмата за Салона излезе. И туй то...
едит: ляяяяяяяяяяяяяя, и утре ще ги гледам... на репетицията)
Каня ви всички, в "Сфумато" от 16ч.
Еххх, гледах им "Тайбеле и нейния демон".
Много качествени са тия деца. В последното, особено, г-н Торосян.
Нямам време за дъъълги коментари точно сега, затова приключвам с поздравче.
Песничка, включена в "Бягащи странници"
[youtube]http://youtube.com/watch?v=xpE8Cara46o[/youtube]
Честно, не посещавам.
В "Ред кафе" на "Раковска" съм била веднъж... 'ма той актьорът сам си подбираше публиката на улицата...
Ще питам и ако изскочи нещо интересно ще кажа.
Шведска защита
автор: Жорди Галсеран
превод: Нева Мичева
постановка: Бина Харалампиева
сценография и костюми: Петя Стойкова
музика: Асен Аврамов
участват:
*Христо Мутафчиев
*Атанас Атанасов
*Пенко Господинов
*Василена Атанасова
ГАЛЕРИЯ
"Ние не търсим добър човек, който се прави на мръсно копеле. Нужно ни е мръсно копеле с вид на симпатяга." Тази реплика обяснява същината на "Методът Грьонхолм" - процедура при подбор на ръководни кадри в международни компании и оригинално заглавие на пиесата на Жорди Галсеран, поставена в МГТ "Зад канала" като "Шведска защита".
Всъщност метод с такова име не съществува. Има друга система за подбор на управленски персонал (АС), тръгнала от тестове за офицери в немската армия, пренесена в Англия, по-късно и в САЩ. В сюжета на пиесата са използвани някои от нейните етапи: групова дискусия на принципа всеки срещу всеки, упражнения тип "пощенска кутия" (в кратък срок кандидатите изпълняват определени задачи, накрая обосновават решението си), ролеви игри. Конкретната цел - семпъл и мощен конфликт, най-доброто за театъра според Галсеран. Получава го, като затваря в офиса на голяма компания трима мъже и една жена, кандидати за висш мениджърски пост там. После изследва докъде може да стигне тяхната агресия, самоунижение, морална и емоционална деградация в преследване на целта. На финала на този офис Survivor обаче оцеляването е съмнителна привилегия. Риалити шоуто се е превърнало в реалност, а наградата не се подразбира от само себе си.
Театралният метод на Галсеран ферментира от личния опит - роден е в Каталония (1964), където "хората правят театър с приятелите си, както другаде играят на джаги или на карти", отначало пише, режисира и играе, сега само пише ("бях много лош актьор"). "Методът Грьонхолм" го прави световноизвестен, има и (несполучлив) филм по него. Драматургията му е много близка до тази на Ясмина Реза ("Арт", "Живот Х 3") - Аристотелово триединство, ескалиращ конфликт, диалог на къси пасове, неочакван обрат. Може би общата биография е от значение - тя също е актриса, но продължава да играе с успех. Стилът и на двамата не позволява режисьорски волности. Затова "Арт" (също в "Зад канала") и "Шведска защита" (режисьор Бина Харалампиева) са минималистични спектакли, в които всичко зависи от актьорите.
От "Арт" насам в "Зад канала" не е имало толкова силна екипна игра, каквато правят Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова. По пиеса всеки от тях се представя за някой друг. Падането на маските променя и дефиницията на образа, така четиримата изиграват повече от една роля. Атанас Атанасов е свит и неуверен кандидат, с нарастването на шансовете за поста става все по-самоуверен и безскрупулен, накрая е Великият инквизитор. Христо Мутафчиев (отива му да е копелето от началната реплика, играе като прототип на образа) е най-безпардонният, единствен роптае срещу издевателствата на отдела за човешки ресурси, а финалът ще е най-неочакван за него. Играта на Пенко Господинов е балансирана, докато не идва ред неговият персонаж да свали картите с болезнена изповед. Безрезервно ни печели с фините детайли, през които "разказва" драмата на образа (накрая се оказва, че виртуозно ни е манипулирал). А енергията и концентрацията, с която играе Василена Атанасова, качествено отделят тази роля от досегашното й редово присъствие в "Зад канала".
След този спектакъл (и FIX в "Сфумато" по две едноактни пиеси на същия автор) има основание Галсеран от неизвестна величина да се превърне в един от най-играните драматурзи на българска сцена.
- Капитал
НОВИНАР - харесвам рецензиите на Гигова
следващи представления: 18, 25 март.
--------------------------------------------------------------------
Досега не съм гледала такъв театър. Бина Харалампиева определено ме изненадва.(позитивно) Никога не ме е бивало в ролевите игри, но беше истинска наслада за любопитството ми да наблюдавам такава. Вълнението "кой, какво, кога и как" беше добило чист материален образ - непрестанно ококорените ми очи .
Сценографията е модерна и стилна.
Актьорският състав - абсолютно всички играят страхотно. Особено ме впечатлиха Атанасов и Пенко.(но тук съм пристрастна )
Много добър детайл се откроява в следствие на включената мултимедия, показваща отблизо лицето на "действащия"(в момента) персонаж.(сякаш насочваща прожектора. Много красива хрумка. По-кинаджийско, entertaining.)
Единственото, което поскри усмивката ми беше цената на билета, но смятам, че си струваше.
За последно ходих на тетър на 15 февруари. Гледах "Двамата веронци", ама не съм особено доволен