по-подробно, деца;
обяснявайте се, ценно е.
в случая - за Стоян Радев е ясно. друго?
//нямам какво да препоръчам.
Ами виж, то се чувства. Опитвам се да не мисля толкова, не ми е донесло много ползи, хе-хе.
Просто добра игра, добри ефекти и ти е приятно да гледаш. Театър.
За играта наистина е ясно. Имало е неща, дето и не са ми са се понравили.
Но като цяло, това, което на мен ми харесва и винаги оценявам при постановки, са декорите, сценографията - осветление, ефекти и всякакви други.
Като режисура, колкото и да разбирам от това, ми хареса много. Имаше интересни решения.
Приятно е да гледаш красиви хора на сцена просто. Не мога да опиша. Просто ми повлия повече от някои други постановки, на които съм била. Като го премисля, може и да дам по-адекватен и смислен отговор, с повече обосновки - въпреки че, нужни ли са?
Хареса ми противопоставянето гърбавост-изправеност, някои реплики, които сега не мога да възпроизведа, но ми направиха впечатление, както и костюмите. Стори ми се, че главно лошите герои бяха в черно : D
И, разбира се, момичетата-убийци с техните танци и начини на убиване.
Просто всичко ми се стори много оригинално и вълнуващо, и красиво поставено.
Излизам по-развълнувана от Ричард ІІІ, отколкото от Урбулешка трагедия, 'дето просто не можах да я почувствам чак толкова и не ми беше толкова красиво и вълнуващо, и не я усетих добре.
Сериозно нямам по-изчерпателна обосновка.
А за Стоян Радев... наистина е ясно
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Последно редактирано от Blab : 12-08-2011 на 08:53 Причина: на jghgh й е пълна пощата
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
"Човекът, който прави дъжд". Хубава постановка. На 19.01 ще я представят в Габрово ако на някой му се бие път и пари да дойде и да я гледа хаха
Някой ходил ли е на Московия McBeth в Младежкия? (Не съм проверявала кой играе, само ми се мярна плакат)
Иначе- Моноспектакълът на Мая Новоселска според мен си беше едно чудесно изпълнение на самата нея. Не мога да кажа, че ме е изненадала с нещо коренно различно от това, което прави и в Улицата обаче. Нямаше кой знае какви режисьорски решения, освен добре познатите прожекции на Теди. И все пак- много симпатично, искрено, добре изиграно, смислено. Има нещо изключително истинско и непретенциозно в представлението, което може би го отличава от повечето високопарни дефиниции за театър, които напоследък съм гледала и в Академията и като цяло на Софийската сцена. За почитателите на "хляб и зрелища" също не бих препоръчала, в този ред на мисли.
за мен е есенция и от двамата. хумор и поезия. обичам ги. обичам го.
//МакБет трябва да го гледам до 2 седмици. мислех вчера, но ми падна настроението. ако ходиш, моля те, кажи;
"Български разкази" - моноспектакъл на Мариус Куркински.
Хареса ми, много даже. Последната част само не я схванах изцяло, предполагам заради не дотам големите ми познания по символики в/на българския фолклор, обаче ми хареса. Добре се усети, този човек играе много добре.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Възлгедите на един пън
недоумяващо и мигащо с очи, ясно е, че ще го мисля още дълго време. нали все трябва да мисля.
лошото е, че както бяхме предупредени, това не е за деца; и се иска култура и определена възраст, за да се схване всичко.
както и да е, беше приятно изживяване. даде някои посоки за размисъл поне у моята глава. но не схванах много главната идея. може би съм по-тъпичко.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Спанак с картофи
Отдавна не се бях смяла така! Владо Карамазов изкърти...
Колко актуална комедия обаче.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
последно гледах хасковския спектакъл на Лили Абаджиева по "Анархия в Бавария" от Фасбиндер.
отдавна не й се беше получавало (толкова добре). повече от сполучливо завръщане. акцентът на страстната ми седмица:Д
иначе:
- "Евгений Онегин" на Стайко Мурджев&Юрий Дачев
+ "Провинциални анекдоти" на Ивайло Христов по Александър Вампилов
КАСТИНГ
На 30.04.2012 година пред фоайето на хотел ,,Дедеман Принцес“ ще се проведе кастинг за пълнометражен филм, който ще бъде публикуван в най-голямата страница за видеосподеляне YouTube.
Всеки, който смята, че притежава артистични наклонности може да се яви на кастинга.
За да заявите участие в проекта се обадете на
тел.: 087/889 47 03.
Until you have the inner discipline that brings calmness of mind, external facilities and conditions will never bring the joy and happiness you seek. On the other hand, if you possess this inner quality, calmness of mind, a degree of stability within, even if you lack the various external factors that you would normally require to be happy, it will still be possible to live a happy and joyful life.
на мен пък не:Д
//казвайте какво ви харесва поне;
Ами като цяло ми хареса - беше въздействащо. Стилът му. А на теб какво не ти хареса
Until you have the inner discipline that brings calmness of mind, external facilities and conditions will never bring the joy and happiness you seek. On the other hand, if you possess this inner quality, calmness of mind, a degree of stability within, even if you lack the various external factors that you would normally require to be happy, it will still be possible to live a happy and joyful life.
Хора, от известно време гледам плакати на "Боряна" по Йовков...Някой ходил ли е на постановката да сподели отзиви?
Обожавам театър! Ходила съм най-вече на постановки на сливенския театър и като че ли те най-ми харесват. Любимите ми са "Железният светилник - Любовта на Катерина" (Вяра Начева, Таня Йоргова, Ивайло Гандев и Августин Демерджиев) и "Епопея на забравените" (моноспектакъл на Димитър Марков). Моноспектакълът беше уникално преживяване! Даваха го миналата година, водиха ни от училище, защото го учихме, но той просто с такава страст играеше, че не можах да се сдържа и се разплаках! За този час (или повече, или по-малко, не помня точно колко дълго беше) се почувствах наистина горда от това, че съм българка (като се има в предвид, че по принцип не си падам патриот... никак даже)! Когато свърши, публиката избухна в ръкопляскания, всички бяха на крака, сигурно половин час сме ръкопляскали, нямам думи просто! Незабравимо изживяване!
Ей, хора.. направих си регистрация, защото търся курсове по актьорско майсторство, но не знам къде да търся и не намирам нищо. Питам тук дали някой знае за курсове през лятото за младежи.. дори не знам дали това е точното място където питам..
Аз също да се запиша към феновете на театъра.Обожавам да ходя.Във Варна си имаме страхотни постановки,всичките съм ги гледала по няколко пъти.Скоро започва новият сезон и вече нямам търпение.Има 2 нови премиери Талантливият мистър Рипли и Канкун.С нетърпение ги очаквам