
 Първоначално написано от 
в.Новинар
					
				 
				“В полите на Витоша” е българският отговор на “Ромео и Жулиета”
Този текст сякаш крещи, че е писан от поет, твърди Лили Абаджиева. Може би за да го подчертае, тя е вплела в тъканта на представлението строфи от най-покъртителните любовни стихове на Яворов, а музиката - от класика до балада на "Бийтълс" - е действащото лице, което нито за миг не слиза от сцената. По време на спектакъла зрителят се чувства и като на концерт, и като на кино, и като на площадно куклено шоу, и като на балет. Но най-вече като на режисьорски театър от висока класа. На моменти актьорите си "присвояват" отсечените движения и изострената мимика на героите от немите филми, а дикторски глас "чете" зад кадър всички реплики. Друг път, за да смирят мелодраматизма на ситуацията, разиграват прочутия епизод на гробищата като изящна и малко комична балетна миниатюра високо на фона на синьото небе от декора. В смъртта си пък Мила е като марионетка, на която са прерязали конците. Появяват се и доста от символите, "патентовани" от Абаджиева в други постановки. Например вода се лее в изобилие - тя служи и за политически оплювания (в буквалния смисъл) и като олицетворение на пречистване и отдаване, когато Мила изсипва порцелановата кана в еротична игра в квартирата на Христофоров... С работата си над безсмъртната история за погубена любов, власт и гибел в пиесата на Яворов, която определя като откровена реплика на "Ромео и Жулиета", режисьорката сякаш поднася поклон пред гения на българския класик. Но поклон не почтителен и смирен, а непокорен и дързък, както обичайно нестандартната Абаджиева се отнася с авторитетите. 
Ирина Гигова,
в. Новинар