Току-що си влизам. Бях на "ДА УБИЕШ ПРЕМИЕР". Мога да кажа че беше ултра-мега-хипер-тера-мега-супер...яко.
Беше пълна простотия целия спектакъл, супер доволен съм. Чудих се на хората които като чуят: цици,дядовия, хуй, ебане и се смеея и се чудих толкова ли съм свикнал да го чувам постоянно, че хора на годините на майка ми да се радват че се казват пред всички и не е табу.
Най-интересното беше след спектакъла. Към средата реших че е много важно да взема автограф за fake и...попитах майка ми дали има химикал и листче е имаше, само трябваше да намеря Асен Блатечки След спектаклите актьорите илизат отвън, където им е автобуса и..чаках в сградата обаче. Имаше и много момиченца и...не ми хареса, защото те просто нямаше кой друг да чакат освен него. Та..те излязоха, а ааз се върнах пред сцената. Останмалите актьори се бяха преобликли и сваляха декорите, а Асен го нямаше. Та..появи се...и се отправих натам, но не качих. Виканх му "Блатечкии" и той се обърна...след което си качих десния крак на сцената и му казах "много хубави кубинки имаш бре", а той ми подритна кубинката и рече "ААаа, това STEEL ли е бе? От къде си го взе?" Казах муче са от горгон, пита ме за татуси дали имам и че емил му е приятел. Казах че искам автограв за приятелката ми, която има същите кубинки като нашите, само че е направила грешка да си вземе черни, а не бургунди като нашите Пита за кой е автографа и..започна да пише, но се обръща и ...гледа''казах му само "Майка ми"..посегна пак да пише и "Ах, майка ти!?!" - "Да бе, майка ми е това" Запознахме се тя с него, после аз. Писа драска. Разказах му че сега ремонтират кулата в село Маточина (кулата в която той живее във филма "Мила от Марс). Пита ме къща ли имам и каво правя там, обясних му че се занимавам с природозащита и сряда съм бил там, за царските орли и т.н. той се зарадва, спомена за орлите и..такам. Поприказхвамхме си, каза за новия си филм и каза че не е доволен от филма който аз му споменах, а именно "Деца от восък", може би защото нещата не са реални в него. Две-три реплки обменихме и за актьорите във филма, казах му че имам участвали приятели и каза че за разлика от филма били готини. Но реших да го оставя, защото един човек дойде и му каза "айде бе, к'во чакаш, автобуса е отвън", а той каза че няма да си ходи с автобуса, но това не попречи да остане, защото 15-тината момичета чакащи отвън на студа само него чакаха. Излязохме с него, пожелахме си приятна вечер и той започна да се чуди на коя мацка първо да обърне внимане. Е да, първо на тази която изкочи пред нас и препречи пътя

Ето и автографа. Тя ина ми се обади докато го чаках и издадох тайния подарък, ама...карай


Ето информация и снимки от сцената на самото представление:
Автор:Емил Андреев
Анотация:
Пиеса за смешно-тъжния ни живот в началото на ХХI в. Авторът иронично я нарича миракъл по подобие на средновековните спектакли-чудо.
Именно в това бурно и все по-усложняващо се наше време живее и се опитва да сътвори същинско чудо героят на пиесата, Серафим Йонин от село Репляна. Той е стар ерген, бивш учител по музика и скорошен пенсионер – добър по душа и дълбоко страдащ поради непосилния живот както на своите съселяни, така и на многострадалния български народ. Обладан от алтруистичен порив, Серафим се обръща за помощ към Дявола – дано поне той помогне на бедните българи, които не спират да търпят бремето на престъпността.
И ето, че като по чудо пред Серафим застава самият Сатанаил, който му дава необикновена сила.
Какво ще направи с получената сила кроткият пенсионер от село Репляна? Ще помогне ли на своя народ или в желанието си да убие министър-председателя на републиката ще отвори вратите на Ада?













Краси Радков отсъстваше по здравословни причини. Заместваше го Пламен Сираков