............................................ХЪШОВЕ............................................

по повестта: "Немили-недраги" /Иван Вазов/
режисьор: Александър Морфов
сценография и костюми: Елена Иванова
участват:
*Валери Йорданов - Бръчков
*Чочо Попйорданов - Македонски
*Руси Чанев - Странджата
*Валентин Ганев - Владиков
*Рени Врангова - Евгени
*Валентин Танев - Хаджията
*Христо Мутафчиев - Дерибеев
*Захари Бахаров - Попчето
*Пламен Пеев - Димитрото
*Теодор Елмазов - полицай, хотелиер, антрепреньор, румънци
*Евгени Будинов - Мравката
*Деян Ангелов - Петър
*Дарин Ангелов - Павел
*Даниел Ангелов - Васил
*Димитър Рачков - румънски келнер
*Елисавета Господинова - секретарка, румънска богаташка, певица
*Владимир Карамазов - Христо Б. Петков

НАГРАДИ
*Награда “Иван Димов” 2004 за млади театрални дарования на Валери Йорданов
*АСКЕЕР 2005 за най-добър спектакъл
*АСКЕЕР 2005 за най-добра режисура на Александър Морфов
*АСКЕЕР 2005 за водеща мъжка роля на Валери Йорданов


С пиесата “Хъшове” започват преди един век, през 1904 г., представленията на Народния театър. С “Хъшове” през 1954 г. се чества петдесетгодишнината му. През сегашния юбилеен сезон безсмъртната творба на Вазов е отново на сцената му, сега вече в адаптация и постановка на Александър Морфов.
Те са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, но горди и свободолюбиви, нехранимайковци за еснафите, герои за потиснатите и унижените. На сцената в чуждоземния град хъшовете възторжено разиграват своя самодеен спектакъл – генерална репетиция за истинския, този, който ще последва. Спектакълът, в който немилите и недрагите ще намерят смъртта си и заедно със свободата за сънародниците си ще извоюват свободен терен и за довчерашните черни души – гешефтарите и спекулантите. В един нов свят, в който оцелелите от хъшовските неволи отново ще бъдат немили и недраги.

Неслучайно за първи път от сякаш един век насам голямата зала на националния ни театър се оглася от възторжени викове “Да живее България!” При това без да прилича на митинг.
в. Сега

И ако трябва да продължа с откровенията, изобщо не очаквах спектакълът на Александър Морфов да отвее с такава сила моя скептецизъм, да разбие на пух и прах дълго наслоявани клишета, да изпълни с нов смисъл вече амортизирани понятия като свобода, родина, патриотизъм, себеотричане, даже да ме развълнува и да вдигне накрак цялата зала, чак до учениците на втори балкон.
в. Капитал

Забележително зрелищен спектакъл, дългоочакван актуален прочит на класическия текст на Вазов. Триумфално завръщане на Ал. Морфов на българска сцена, след като постига високо признание в Русия и е поканен за главен режисьор в Петербургския Театър на Комисаржевска. Тук има от всичко, очаквано от театъра на Морфов – великолепни актьорски импровизации, разкрепостено визуално въображение, смело преобръщане на традиционните представи за вазовите герои.


Пиесата “Хъшове” Иван Вазов пише през 1894 г. като драматизация на неговата повест “Немили-недраги”. Тя веднага влиза в репертоара на трупата, която по-късно ще прерастне в Народен театър. В своя 100 – годишен юбилеен сезон театърът предлага съвременен прочит на темата за живота на българската предосвобожденска революционна емиграция. Негов автор е режисьорът Александър Морфов (“Дон Кихот”, “Бурята”, “На дъното”, “Декамерон” и др.), добил изключителна популярност в страната и извън нея със своя театър на импровиацацията, с оригиналния си и актуален поглед върху класиката, преобръщащ традиционните представи, с ярката образност на спектаклите си.
“Хъшове” е отличен с наградите на САБ за 2005 в категориите за режисура и майсторско техническо осъществяване и с “Аскеер” 2005 за главна мъжка роля (В. Йорданов), за най-добра режисура и за най-добро представление.


Отдавна бях решил, че “Немили-недраги” е текст, на който не мога да устоя. В този текст на Вазов има всичко… Ако аз и актьорите имаме да казваме нещо на съвременните хора…, то е, че си стува човек да има идея в живота.
Александър Морфов в интервю за в-к “Стандарт”


"Всеки от нас има своя звезда, която го следва, докато е жив.
Когато свети ярко, човек е щастлив, когато угасне - съдба
Ех, да имам туй, що нямам, да си купя бял кон.
И да яхам ден и нощ и наяве, и насън."

-Това е мечта. Затова е толкова силно, защото внушава неистовото желание за свобода. (Ал.Морфов)



СНИМКИ
Влатко Стефановски - "Бел кон"

дати:
-15.11 - 100-тно представление в "Народния"
-29.11 - моето следващо