Тра-ля-ля-ля-ля))) Трябва да се похваля, не мога да не се.:)
Днес бях на репетиция на Мариус.
Това да обожаваш театъра е едно.
Но атмосферата в салона този следобед не може да се сравни с нищо. Стоиш и се усмихваш.
Не знам дали и при другите е така, но когато гледам театър, изпадам в някакво вълшебно състояние, в което физическото липсва, чувствата и емоциите са максимално засилени... Сама съм, в очакване да бъда затрупана от хиляди души... Само за час преживяваш животи, които не си и сънувал. Растеш, но не старееш.
Пф, Шеметен град прекъсна описанието ми...
(подуш) все още усещам аромата по кожата си. Театър. И винаги се връщам.)