"В двореца съм сама"
/Мастило/

Не вярвах, че мога да си построя дворец,
в който да скрия очите на хората,
а в тях намерих сълзите затаени,
минути на болка и страх,
сърцата им тъжно опустели.

Не вярвах, че мога да забравя, че горда съм била
спестявах умора от думи превърнати в лъжи,
останах без сълзи да те моля,
за миг поне се смили,
лъжи ме, че пак ще бъда твоя.

Докосни ме и ела
във двореца съм сама

"Моно"
/Остава/

Почакай ме малко, живеем в моно свят,
имам нужда от теб, опитай, повярвай,
че ние можем да бъдем много добре.

Новините валят, губят моето време
искат нещо да знам
Те показват света, но в този момент
имам нужда от теб
Човекът пред мен играе моно спектакъл,
новините валят, сменям този канал..
имам нужда от теб.. от теб.

Отново денят се завърта и чака да се скрие от нас,
Подари ми нощта, не искам моно спектакъл
имам нужда от теб!

"Самотен човек"
/пак те)/

Ще те разбирам всеки момент.
Ще се усмихвам с теб.
Ще те разбирам всеки момент.
Отлитам бързо към теб.
Земята няма нищо общо с мен.

Самотен човек, мълчи.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек стои пред мен.
Самотни са телата ни облечени.

Ще те разбирам всеки момент.
Или ...
Ще се опитвам всеки момент да те разбирам.
Защо не кажеш нещо?

Самотен човек, мълчи.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек лежи до мен.
Самотни са телата ни прехвалени.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотни са телата ни прехвалени.

Ще те разбирам всеки момент.
Ще се усмихвам с теб.
Ще те разбирам всеки момент.
Защо не кажеш нещо?

Самотен човек, мълчи.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек, мълчи.
Самотни са телата ни ...

Самотен човек изчезва от мен ...

Самотен човек.
Самотна е земята плаче вместо мен.
Самотен човек.
Самотна е земята плаче вместо мен.
Самотен човек ... съм.

"Експеримент"
/мхм)/

Здравей
Опитвам се да бъда като теб
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен
Говориш с мен
Опитвам мъничко да разбера
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен

Защо не се превърнеш в мен
Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Защо не помълчиш
Защо не съм велик експеримент

Дълъг ден
С мен искаш да си
С мен (Мен)
Говориш бързо
Говориш вместо мен
Опитвам се да бъда като теб
Опитвам се да бъда смел със теб

Дълъг ден
С мен искаш да си
С мен (Мен)
Опитвам се да разбера
Говориш бързо говориш вместо мен
Вместо мен

Защо не се превърнеш в мен
Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Защо не помълчиш с мен
Защо не съм велик експеримент

Защо не се превърнеш в мен
Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Опитвам се да бъда смел
Дали не съм велик експеримент?

Защо не се превърнеш в мен

Мълчиш
Опитваш се да бъдеш като мен
Преструваш се
Не е голям експеримент за теб

"Ден след ден"
/Подуене блус бенд/


Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден

Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден

И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден

"Нека бъде светлина"
/Подуене блус бенд/

Когато увехне цветето
преди да разцъфти ,
когато падне птицата
преди да полети ,
когато мракът
светлината затъмни .
Когато спре земята
преди да се завърти .
Когато те препънат
преди да си прекрачил ти ,
когато те ударят
преди глава да вдигнеш ти ,
когато ти се плаче
преди да си отворил очи ,
когато ти се пее ,
а започваш да крещиш ...

ПРИПЕВ...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !

Когато се удариш
в решетката на свойта свобода ,
когато мразиш силно ,
а мечтаеш любовта .
Когато падаш ,
и си мислиш ,че летиш
Когато ти се пее ,
и усещаш , че мълчиш .

Тогава...

ПРИПЕВ...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца.

"Дъждостих"
/Б.Т.Р./

Отново сам вървя, в дъжда сълзите крия
Падащите капки гласът ми заглушават
Студен безкрай като тъга се движи
Угасва огъня в сърцето ми

Мисля си за теб сега, за бързите ти стъпки
Спомням си очите ти и сълзите на раздяла
Тогава също дъжд валеше
Тогава всъщност всичко свърши

Пр.
Няма да чакам, това ли е краят
Проклинам дъжда и всички мъгли
Очаквам есенно слънце да дойде
В което да видя твойте очи.


мога да продължа с дни...