И ето там виж ме...потънала в мрака,
движа се безцелно...знам че дявола ме чака.
С ръце разкарвавени и очи насълзени,
знам мразя и обичам...тва са чувства наранени.
Пронизана на дълбоко аз живея на ръба,
и жсеки миг си мисля колко скоро ще умра.
И там ще те чакам...дори и да неискаш,
защото чувствата ги няма и вече не ме обичаш.
Проклинам те до болка доло в Ада да гориш,
и заради тва което ми стори...ти ще си платиш.
Нека над гроба ти мрака да царува и
на хиляди Дяволи вечно да робуваш...

Neznam dali 6te vi haresa no re6ih da vi go pokaja...