Есе .. спешнууу

[BWald0rf]

Трябва ми есе на тема '' Животът на прага на смъртта '' ..
Плзз някой ако може да намери такова или да напише да го даде щот ми трябва за сряда .. Плззз [-o<

[bawarec]

Добре де толквоа ли е трудно да се помъчиш да го напишеш това Есе?Темата е много хубава.Помисли имаш цяла събота и неделя да го напишеш и замислиш.

[Obsession]

Темата е толкова обширна! Напиши например какво е важното в живота, за какво трябва да се борим до край, дори в последните мигове. Какво би направила ако ти остава малко време живот. Пиши и за хората, които рискуват живота си (пожарникари, полицаи и т.н.). Пиши за рисковете, за начините на живот, за различните гледни точки, изтъкни своята. Абе, разтягай локуми! Все нещо ще излезе, не е толкова трудно!

[thefreak]

Темата е извънредно глупава.
Аз не бих писал на нея.

[Water_lili]

Темата е толкова обширна! Напиши например какво е важното в живота, за какво трябва да се борим до край, дори в последните мигове. Какво би направила ако ти остава малко време живот. Пиши и за хората, които рискуват живота си (пожарникари, полицаи и т.н.). Пиши за рисковете, за начините на живот, за различните гледни точки, изтъкни своята. Абе, разтягай локуми! Все нещо ще излезе, не е толкова трудно!

ако това не ти е достатачно може да напишеш за хората които са смъртно болни ,от рак или спин например и как те се борят за всяка секунда от живота си има толкова много което може да се напише ...

[trittico]

Темата е толкова обширна! Напиши например какво е важното в живота, за какво трябва да се борим до край, дори в последните мигове. Какво би направила ако ти остава малко време живот. Пиши и за хората, които рискуват живота си (пожарникари, полицаи и т.н.). Пиши за рисковете, за начините на живот, за различните гледни точки, изтъкни своята. Абе, разтягай локуми! Все нещо ще излезе, не е толкова трудно!

+1 ех чак на мен ми се сописа есе ........................... шеееегувам се

[BWald0rf]

ама никой ли неможе да ми помогне поне мааалку ..

[Water_lili]

ама никой ли неможе да ми помогне поне мааалку ..

съмнявам се че някой ще седне да ти го напише

[BWald0rf]

ама никой ли неможе да ми помогне поне мааалку ..

съмнявам се че някой ще седне да ти го напише

''тук можете да пуснете запитване за материали за училище: курсови работи, теми, есета, съчинения, анализи и т.н.''

[bawarec]

Докато чакаш някой да се накани да ти го напише ще ти пишат 2-ка май!
Я земи се малко стегни много лесно така хо хоп преписваш и айде 6-ца!Вземай си опичай акъла и го напиши темата е много добра имаш свобода действай!

[sherry]

Животът на прага на смъртта

Есе

Човекът е прашинка от вечността. Литва, следвайки своя земен път, търсещ светлината. Щастието е целта, която искаме да достигнем, но често пъти тя изглежда прекалено далечна...Прашинката се вее свободно. Понякога целува звездите, а друг път се удря в грубата кал, която цапа нейното изящество. Прашинката е част от вселената. Една много мъничка частица, която един ден завинаги ще изчезне и въпреки това светът ще продължи да си съществува, несмущаван от една загуба...Въпреки това животът е ценен и трябва да го изживеем пълноценно, защото той е само един и си струва да се борим, за да го направим вълнуващ.
Човек започва да умира от първия си миг раждане. Звучи странно, но е точно така. Всеки ден ни дава нови уроци, но и нови поражения. Радостите са тези, които ни дават криле и надежда за по-добро, но въпреки това смъртта е неизбежна. Ако погледнем думата "смърт" по-философски, то може да стигнем до извода, че физическата смърт не е толкова страшна, колкото духовната.
Навсякъде около себе си виждам мъртви души. Хора на прага на смъртта, които са се отказали от борбата си за щастие. Те живуркат, но не живеят. Те се събуждат от съня си, но не и от отчаянието си. Има ли смисъл физическото съществуване, когато душата умира? Не. Ако не следваме докрай целите си и не се борим с препятствията по пътя си, то ние не само сме на прага на смъртта, но и сме вече мъртви. Някой е казал:"Вярата, че ще се справиш, е половината биткаа". Съгласна съм, защото ако човек дава всичко от себе си, ако се бори със страховете си и следва пътя си право напред, то той може да загърби всяка една трудност, всяка спънка. А дори да паднеш, дори една надежда в теб да умре, ти трябва да си създадеш нова, която да застане на нейното място! Така никога няма да умре вярата ти!
Другата смърт, която ни плаши повече, е физическата. Тя е като черен образ, съществуващ в кошмарите ни, всяващ страх. Повечето от нас не обичат да мислят за нея, защото тя значи край. Животът ни е скъп и въпреки трудностите в него, искаме да го изживеем, да се радваме на щастието си, да се борим за мечтите си. А какво става, когато смъртта ни отнеме ценното време на земята? Какво става, когато студените й ръце ни сграбчат и ни отведат далеко от близките ни, далеко от приятелите ни, от бляновете ни?Остават само неизживяни мечти, неизживяни срещи, неизречени думи...
Не оценяваме живота, а когато разбираме, че той е кратък, съжаляваме за пропуснатото време, през което сме можели да бъдем щастливи. Хиляди хора са на прага на смъртта-дори в момента някъде по света умират хора...Повалени от СПИН или рак, те се сбогуват със земния си път. А ние...Ние стоим, загледани в далечината и се оплакваме, ядосваме и негодуаме от живота. Не разбираме колко много имаме, не разбираме колко важен подарък стискаме в ръцете си-живота!
На прага на смъртта едно момиче от Ню Йорк написва своето стихотворение, което съдържа важни житейски уроци:


Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.


Е, трябва ли да усетим, че изпусакме живота от ръцете си, че хабим дните си в ненужни отрицателни чувства, че да се насладим на всеки миг? Много хора са на прага на смъртта...Някои от тях могат да се "съживят", но не се опитват. Не осъзнават колко красиви моемнти ги чакат, стига да съживят душите си...
Смъртта е страшна, когато е духовна. Ако знам, че утре ще умра и ще оставя след себе си нещо значимо, то няма да се плаша. В паметта на хората, които държат на мен, в сърцата на близките си, аз ще съм вечно жива. Следвайки мечтите си, докосвайи звездите, аз ще се слея със звездите...и ще надвия физическата смърт.



Дано съм ти помогнала, надрасках го ей сега набързо, заради тебе, дано ти е от полза.

[BWald0rf]

sherry идея си нямаш колко съм ти благодарна ... няма да ми стигне страницата да пиша благодаря ... наистинаа много ми помогна БЛАГОДАРЯЯЯЯЯ
заключвам тoгава. byduh4o

[sherry]

Няма проблем. Когато мога - помагам. Когато нямам възможност, желанието не стига. Сега имах възможност. Успех.