трудно е, тва е сигурно... ние бяхме разделени за месец и нещо през лятото... последният ни миг заедно, преди да замине и да започнат тея проклети 32 дни плаках много, както и след това... първите дни беше много трудно... но после стана по-лесно и, даже и да ми беше мъчно за него (страшно много), не се натъжавах, а се сещах за него с усмивка... помня обаче, че веднъж си писахме в скайп и той ми прати клипче, правено същия ден, на което е той с малкото му братче... и плаках цял ден после