- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- От любовта много боли!
Имало едно време едно момиче,което било много щастливо!Един прекрасен ден се събуди усмихната...това бе нещо ново за нея!Но след няколко часа усмивката й бе помрачена!Тя опозна само болката и сълзите!Бе загубила най-добрия си приятел при катастрофа,а след няколко седмици още двама роднини...това я съкроши напално!
Една вечер през ноември..както почти всяка си пусна компютъра и ненадейно едно момче й писа!Отначало...добре...запо наха се те!Той беше от София,а тя от Сливен!Писаха си няколко дена,през които той й разказва за някакво момиче,към което има чувства,но.... .Момичето усети,че нещо става с нея!Че сърцето й трепка по този начин за пръв път... . Беше се заканила да не му пише повече,защото неискаше да страда,ама... не издържа на изкушението.Още докато влезе той пръв й писа...каза й,че я чака отдавна! Два-три дена след като се запознаха вечерта отново си писаха!Нощта на 25.11.05-от тогава започна всичко!Беше нещо различно!Той беше толкова мил...и добър!Изведнъж й каза толкова нежно и искрено,че я обича!От този момент тя....тя полетя!Тя не беше на себе си....бе толкова шастлива,че нямаше думи да опише тази нейна радост!Чувстваше се изпълнена с радот и енергия!Приятелите и близките й не можа ха да я познаят!Те не бяха виждали усмивка на нейното лице от много време!Бяха учудени,но щастливи за нея!Раздаваше усмивки на всеки и за никой не пестеше мили думи!Беше като един прекрасен сън!Всички я питаха какво става с нея,а тя бе навърха от щастие!
Всичко вървеше толкова добре!Той и се обаждаше, а тя се срамуваше...!Посрещнаха Коледа и Нова година заедно и пред компа!Тя отказа да празнува с приятелите си,за да бъде с него(макар и пред компютъраа). Но просто си личеше ,че беше наистина щастилива и влюбена!След 1месец дойде неговия Рожден ден!Изпълнен с вълнение!Телефоните звъняха....чуха се,а тя летеше!Той й казваше колко е щастлив с нея и как неиска да е с друга...как ще се бори и ще страда ,ако тя го остави!Подрвяваше я с песни!Беше като приказка до към краяна 2006 година!Тогава започнаха проблемите!Тогава той изведъж реши,че не е за нея!Каза й да го остави!И него го болеше,а нея два пъти повече!Тя бе паднала на колене и плачеше, и плачеше без утеха!Така или иначе тя му писа веднага със сълзи на очи и се оправиха!Той й обесняваше как го било страх да не я нарани... .Ех,любов!
След това преживяване...бяха наистина щастливи!Бяха влюбени!Живееха само един за друг!Майка му го бъзикаше „Кога ще доведеш сханаха да пием кафе?!“....беше красиво и не обръшаха на глупостите,които се говореха от приятелите...и от нейна,и от негова страна!Сякаш на света бяха само ТЯ и ТОЙ!Постоянно се търсеха...и ден,и нощ си пишеха смс-и.Говореха си по телефона с часове!Тя бе най-щастливото момиче,а той момче!Бяха единствени в света!Вярно,че още отначало една друга се намесваше.Беше негова позната,но той не я искаше!Тя беше от онези момиче там,който се пъхаха навсякаде!Опитваше се да наруши радостта им,но той не позволи!Защитаваше своето!
И ето дойде проклетата 2007година!....Приказката не беше същата!Бяха планували на нейният рожден ден да бъдат заедно двамата!Но така и нестана....така и за почти 2 години те не се видяха...поради причини,за който не ми се споменава!От нейна страна любовта бе по-голяма...отначало и той така казваше,но после...!Нещо стана...Не след дълго той й призна,че тая познатата му се правела на бременна!Обвиняваше него и той имаше куп проблеми!Но не беше от него!Не беше се отказала да ги раздели?!Господи,какво толкова и пречеха??!Ужасно я болеше!Той...кълнеше й се във вечна обич,но нещо се пречупи!Изведнъж спряха да се търсят нон-стоп както преди!Тя и ден не спираше да мисли за него,но очакваше той да й пише,ама уви....От тогава тя започна да рони сълза след сълза!Когато той й пишеше....държеше се сякаш нищо не е станало!Тя си затваряше очите и така продължаваха в мъките!Но тя го обичаше и живота си даваше за нея!А той...толкова мили думи...толкова нежни слова!Мечтаеха заедно за бъдещето си!Той усещаше,че я наранява,но се държеше и й казваше,че всичко ще е както преди!Мечтаеха за тяхна къщурка,но не й в София!Някаде далеч от тази лудница!Той искаше две малчуганчета, а тя мечтаеше за същото,но това бяха мечти за доста години напред!Те бяха с нагласата да бъдат цял живот заедно един до друг!Всички завиждаха на щастието им!Негов приятел й казваше колко много той я обича...как само за нея си приказват,когато са двамата!
Но ето,че приказката бе към своя край!Той отначало не го призна,но тя го усещаше!Един ден без никакви обяснения,без нищо той престана да й пише!Тя се тревожеше какво ли му е!Опитваше се да не мисли за най-лошото!Пишеше му колко много го обича,а той нищо!Прозваняваше,а той пак нищо!Нямаше смелостта да му звънне ,защото предположи,че щом не й отговаря...най-вероятно нямаше и да иска да я чуе!Само при тази мисъл тя рухваше!Изплакваше си очите ден и нощ!Вече я нямаше тази усмивка!Нямаше го този блясък в очите й,както отначало!На 11 октомври той я блокира в скайп!Това беше удърът за нея!Живота приключи!Тогава му звънеше,но не вдигаше!Ясно беше,че нарочно не й вдига!Тя се отказа да звъни,но сърцето й принадлежеше на него!Неспираше да плаче,както сега за него!Той е единствен за нея!Той и даваше опора!Обещаваше,че винаги щее до нея!Даваше й толкова силни обещания,а сега толкова я болеше!Не беше на себе си!Нагалта каквито хапчета й попаднеха !Загуби съзнание...ходи по болниците!Иска да умира!За нея нямаше живот!Беше съкрушена!Неискаше и сега неиска да повярва,че това е същото мило и добро момче,което тя познаваше!Че беше нейният принц!
И днес се чуди как да спре сълзите!Всеки й казва да продължи напред,но тя неможе!Толкова я боли!Всяка нощ,вкоято спи(защото напоследък неможе и да спи)тя сънува него!Стряска се и плаче на сън,но той не я чува!Не чува как вика името му дори и докато спи!Тя тайно се надява след месеци или години той пак да и звънне!Пак да му чуе гласа!![]()
![]()
![]()
Любовта колкото е красива,толкова и подлива!
![]()
![]()
![]()
Благодаря на тези,които прочетоха историята!![]()
![]()
![]()
Когато искам да съм с теб,аз поглеждам звездите,а когато ми е тъжно,утеха са ми само сълзите!!