Мога единствено да те успокоя,че на мен ми се е случвало абсолютно същото нещо..само дето аз бях тази която го остави...не искам да разказвам в подроббности,защото спомените се връщат...Прочетох историйката ти..и честно се разплаках,защото всичко ми се върна като на лента..Много е трудно знам и е много мъчително...и аз сега като се замисля не знам как изобщо съм го преживяла..Знам какво е след това сивото ежедневие,мрачните мисли..знам какво е да се самоизмъчваш ..по цял ден и нощ да плачеш..и накрая нищо да не се промееня...Знам какво е да се научиш да живееш един нов живот без него и без милите му думи...Без подкрепата и разбирателството му...Наистина след всичко оставаш самотна и започваш да живееш в миналоторв красивите спомени..Депресиите не са вече нещо ново..и всичко така се повтаря всеки ден... От моята история минаха 2 години...и виж още съм жива, с времето се научих да живея в настоящето,да изпитвам отново радост и силни емоции...Не се моли да го забравиш,знаеш че е невъзможно...Остани просто с хубавия спомен за него.. Виж наистина опитай се да ме разбереш имам един безкрайно ценен съвет за теб. Избери сама живота си! Можеш да плачеш,затова че той си е отишъл или да се усмихнеш,затова че си го имала.Можеш да затвориш очи и да се молиш да се върне или да отвориш очи и да видиш всичко,което той ти е оставил.Сърцето ти може да е пусто,защото него вече го няма,но можеш и да го напълниш с любовта,която си изпитвала към него.Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера..или да си щастлива,че идва утре,защото си имала това вчера. Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко или да направиш това,което той винаги е искал : да се усмихваш,да отвориш очи и да продължиш напред...Ти си силно момиче и знам,че ще се справиш .. защото аз го направих...знам че можеш и ти!!!