Цитирай Първоначално написано от Crazy`Witch
Прочетох ти историята. Трогна ме.
Да .. От любовта боли много.
След раздяла особенно когато все още имаш някакви чувства към човека с който си бил се питаш : "Къде? Нали му пукаше за теб. Защо няма никой да те гушне?"
Няма смисъл да се депресираш. Излизай с приятели..
Всеки преминава през любовни разочарования. Ще се научиш да живееш по друг начин. За мига. Може да не си щастлива отначалото така, но нямаш друг избор. Т.е. имаш, но на дали ти ходи да умираш за него.. Или по точно той не заслужава. Така се е случило, така е трябвало да стане. За това аз много не обичам тия клетви в любов, карай, че успокояват и е хубаво да се чуят от човека до теб, но лично аз разбрах, че гаранция - Никфа!
Погледни на живота от другите му страни. Няма смисъл да се замоубиваш. Явно ти е стискало, но си мисля, че просто си търсила внимание + желанието ти да умреш. Аз лично, когато съм решавала, че искам да се самоубивам и не мога да го направя.. Това е защото ме е страх да умра.. За това и съм живяла! Но знаеш ли. За малкото време за което човека до мен го нямаше аз разбрах, че мога да изляза от черната дупка в която и ти си попаднала и от насилствената усмивка в компания да докосна щастието и без него.
Дано и ти се научиш на това. Късмет!