Зная, че ще прозвучи лигаво.. Пък и никой няма да го прочете.. Ама поне може да ми олекне малко.


Бях на 16, а той - 2 години по-голям. Беше луда любов - 1 година нон-стоп заедно. Но аз му изневерих (с целувки, не със секс) и после в съвестен порив му признах. Той бе твърде наранен и се разделихме. 2 години след това сънувах поне по 2-3 пъти месечно как той идва и ми предлага да се съберем. Не зная защо, но и до ден днешен понякога тъгувам по него.. Не точно по него (него го мразя сега), но по отминалите сладки дни, пълни със страх, срам и детска наивност. Едва ли някога ще изпитам толкова наивни и невинни чувства.