Еми може да се каже.... с него се харесвахме доста време обаче той по едно време се отказа да се пробва за нещо повече от приятели, защото знаеше че не се занимавам с такива на мойта възраст, пък камо ли по-малки (той беше 4 месеца по-малък от мене), но по-късно аз показах че мога да направя изключение за него. Ходихме 1 месец, в който всичко беше адсаки хубаво какза мене, така и за него. Казваше ми как от дълго чака този миг. Показваше ми постоянно колко специална съм за него, показваше ми че страшно много държи на мен, докато 1 ден аз не направих тъпата грешка да му кажа "Прави каквото искаш" понеже не се бяхме виждали няколко дена и аз се ядосах след като не ми беше звъннал единия ден поне по тела поради 1 супер тъпа причина. Но тогава нищо не ми каза, че се сърди или нещо от сорта, каза ми че ще ми звънне след 2 3 дни след като ми мине и така си помислих, че срещата, която си бяхме уговорили за следващия ден отпада (логочно е)но той ме е чакал и е казал, че ако не дойда ще се ядоса много, а аз естествено не отидох. След няколко 2 3 дена като видях, че не ми звъни аз го потърсих и каза че по-добре всичко да приключи, че тоя 1 месец не е било ходене, че нищо не сме правили заедно и че съм го наранила с думите ми да се оправя, аз му казах че съжалявам, просто имам такива избухливи реакции и той мик каза да си намеря някой, който да ми ги търпи (ха той кво мисли че немога ли)след 1 месец се бяхме видели и в мен пак се пробуди нещо, уж го бях забравила, но след този супер як разговор...знаете как е и му пратих смс 1 вечер, но той не ми отговори. Сега пак се виждаме, говорим си, всичко е ок, смеем се, ама.... сри за тоя дълъг конспект, ама.... просто като се сетя колко хубави дни ми бяха, никой до сега не ми беше показвал толкова много че адски много ме харесва. Той сам си казва, че веднага съм му замаяла главата. Ако не се видехме, то поне се чувахме всеки ден даже ми звънеше по 1 и също време, ехххх......даже му бях 1-вото момиче, за което пророни сълза, никой до сега не ми е признавал такова нещо...