Според вас трудно ли е да забравиш любовта? Да искаш да бъдеш безчувствен, защото са те наранили..да забравиш онея чувства..онея трепети, които само 1 човек може да те накара да трепнат отново? Писна ли ви да бъдете нарянявани и да си кажете ' Стига вече, трябва да продължа напред ' обаче да не можете да направите тази крачка? Да се виждате всеки ден с този човек, да прекарвате 3/4 от времето си заедно..да ти бъде приятно и да знаеш, че само вие двамата можете да си оправите настроението взаимно..когато на единия му е кофти и на другия му е кофти..когато единия е весел и другия е весел..има чувства, пука ни страшно много един за друг..но да знаеш, че не можеш да бъдеш с нея и то не заради някой друг, а просто...Самия въпрос е - когато искаш да забравиш - можеш, но вие искате ли? Или да продължите да се борите, въпреки безброй многото опити и да сте супер близки приятели с нея/него?