Ами много ми стана кофти днеска..
Значи от няколко години имам симпатии към едно момче,от съседен клас е.Много готин такъв,но доста срамежлив .Ходеше с една приятелка околко 2 години,но скъсаха и тя още много го харесва.Все му се натиска,но той не и обръща внимание.Та с него започнахме да се "зарибяваме" от известно време..Излизахме заедно,държахме се за ръка..И уж чакахме да се видим пак та да стане работата Обачче няколко дена все ходи на село все тва все онова..И тъй сноши си говорихме по скайп и просто той ми каза "Не мисля че ще се получи нещо,съжалявам". А аз бях толкова сигурна в него,както и той в мен. Не знам как стана..Ама още първия път когато излязохме усетих ,че нещо не ми допада и е твърде срамежлив..Не можах обаче да предам себе си ,както постъпих точно преди година и се страхувах да не направя отноово това..Той ме изпревари..адски ми е кофти макар да не го харесвам толкова..но си мисля как ли би реагирал той ако аз го бях направила първа..Вие как мислите? Кофти ли ще ви бъде да кажетте на някой че не искате да сте с него,при положение че сте му дали адски големи надежди? Или просто бихте опитали,а ако не се поличи-тогава "да биете шута" ?