Хах, споко, тва нищо не е... Моята най-добра приятелка изведнъж й хрумна, че съм психопат и че си измислям несъществуващи приятели и гаджета...
И така вчера ходих да моля един от бившите ми за негова снимка, за да докажа, че съществува, моля ти се, а с него се разделихме по гаден начин и не си говорим от тогава... Та отивам след 4 месеца не продумана нито дума с него да го моля за снимка. Тва беше вчера сутринта в 9 и той ми отваря вратата - някъв по потник и боксерки, супер рошав и с четка за зъби в устата. И следният диалог:
-Кво искаш?
-Здрасти,Вале,аз таковааа... Ъ-ъ, извинявай, ако те притеснявам толкова рано сутринта, ама дойдох да искам твоя снимка, защото най-добрата ми приятелка не вярвя, че съществуваш, иии такоа, реших, че ако те поканя на среща и да ви запозная, ти няма да приемеш, защото сигурно още ми се сърдиш, та по-лесно ще е да ми дадеш твоя снимка...
И той седи и ме гледа с ей такава физиономия барабар с четката в устата и след няколко секунди затишие ми отговаря:
-Знаеш ли какво? Направи си услуга - хвани приятелката си за ръчичка и двете заедничко отидете на психиатър!
И ми тръшна вратата пред носа.
И после половин час по пътя обратно до вкъщи не мога да се свестя от смях... Чудих се на акъла си...

И въпреки, че заради нея станах на палячо пред човек, който доста обичах, въпреки всичко, още си я обичам приятелката ми, защото е уникална и защото когато съм с нея се чувствам добре. И хич не ме интересува с черна или руса коса е, метълка или пънкарка, бедна или богата, какви са останалите й приятели... Хич не ми пука за нито едно от тия неща. Знам, че ще се разберем и знам, че дори в момента да ми е адски обидно за това, че ме изкара едва ли не психопат, пак ще й простя, когато ми се извини (ако се извини, защото тя си е инат голям )... Може би и ти трябва да се замислиш върху това...