Здравейте, драги съфорумници.. Аз изглежда изперках тази вечер, та реших да оповестя едни мои размишления и се надявам и вие да споделите своите по темата. Ще се опитам да преплета идеята ми за тази тема с пример от моя живот, надявам се, че ще ме разберете.

От 7 месеца съм заедно с него. Обичаме се, не сме някакви лигльовци де,но и без да изпадаме в глупави сантименталности усещаме духовна връзка помежду си.

За пръв път съм вярна на мъж. Гордея се с това.. Но тази вечер изведнъж ме обхвана пристъп на паника. Осъзнах, че съм като птичка в кафез. Твърде свободолюбива съм, а в противоречие на себе си сама си нахлузих тия окови.. Замислих се дали си струва.

Един приятел ме посъветва, че вратичката на кафеза си стои отворена.. Пък нека излезна за малко да ”разкърша крилца” и после пак да се върна вътре по свое желание... Объркана съм.

А той, моята прекрасна половинка, ми каза ”Прави каквото искаш, за мен е по-важно да си щастлива, отколкото да си ми вярна”. И вече не само се обърках, а се и побърках. Живота е странно нещо.






П.П. За тези, които не са зацепили - темата може да се формулира така ”Проблем ли е сериозното обвързване, съществува ли синдрома ”птичка в кафез”, понякога чувствате ли се така и как се преборвате?”