Ето ти класическия случай - мен.
Начина, по който си реших проблема - в един момент обичта ми към един човек напълно обезсмисли желанието към когото и да е друг.
А пък ако някой ден пожелая - винаги мога да си тръгна. И мога да намеря следващия.
Вратичката на кафеза е отворена и е мой изборът дали ще изляза или не.
Само че на мен ми е хубаво вътре. И искам да си остана там.
Ти имаш това, което ти трябва - имаш възможността да правиш каквото си пожелаеш. Да си му вярна е твой избор, а не някаква принуда. В момента, в който си дадеш сметка за това, няма да се паникьосваш толкова
