leti_cherry, мислите ми се навяха.. Когато както си се държах нормално (т.е. аз винаги флиртувам с всички - това за мен е един вид внимание което им отдавам), осъзнах, че нещо ме спира, че това нещо ме кара да се чувствам виновна заради това, че се държа нормално! Когато говоря за свобода.. Не ме блазни толкова идеята да правя секс с друг (аз по принцип не се пускам лесно, начесала съм си крастата), но изведнъж в главата ми проблясва червена лампичка.. Тревога. Ако наистина си намерила човека, с който искаш да бъдеш - то през живота си никога няма да докоснеш друг мъж, няма да усетиш чужда ласка.. И се паникьосах. Все още размишлявам над тези работи и се опитвам да намеря най-доброто решение.

Ice_Queen_, както ^Sam90^ вече каза - просто съм от онази порода волни птички. Аз съм сигурна, че дори да намеря този човек (ако не съм го намерила и изпуснала вече де), просто характера ми, принципите ми, навиците и светогледа ми не ми разрешават връзки над 6 месеца (е, имаше едно изключение). Май винаги искам това, което не мога да имам..


Все пак много ви благодаря за споделените мисли, наистина ми дадоха нова гледна точка. Е, убедих ви вече, че съм като объркана 13-годишна, ама какво да се прави - съдба. Все пак оценявам приноса на всички и мисля, че темата се получи хубава дискусия.