Здравейте. Преди 4 месеца срещнах 1 момиче чрез общи познати . Още от 1-вия път когато я видях мн си я харесах . Реших да не губя време . Взех и скайп . Писахме си известно време . Всичко беше окей . Просто някакси усещах че ще стане нещо между нас . Поканих я на среща . Видяхме се , разхождахме се , забавлявахме се като тука искам да отворя скоба ( тя е доста срамежлива и стеснителна , сякаш преди не е била с друго момче ) . Предвид това реших да не избързвам с предложенията . Изчаквах , ние пак продължавахме да си излизаме и така когато усетих че моментът е набъбнал хванах я за ръчичка и без да се замислям и предложих да станем гаджета . Тя (горкичката) доста се притесни и изчерви . Както и да е . Уговорката беше да не ми казва отговора си веднага , а да премисли добре . Сряза ме... . Питах я дали е имала поне някави чувства . А тя дори не успя да ми обясни като хората . Цитирам по спомен "ми имаше , ама не чак такова привличане" и някакви си такива . Както и да е . Не мислех да се отказвам , защото си струваше да се боря за човек като нея . Тя беше добра , мила , хубава и скромна . Не ми гледаше нито дрехите , нито парите . Седмица по късно пак и предложих . Поговорихме обстойно . Този път тя прие казвайки ми "че ако не друг , то поне аз заслужавам възможност" . На следващия ден (вечерта) излезнахме , седнахме си в 1 паркче прегърнати и си гукахме . Лелел хора ако щете ми вярвайте не посмях да я целуна с език , тя просто беше толкова притеснена и скована че...реших и с това да не избързвам . Затова си я карахме по кротко ( по - точно аз я карах ) на прегръдки и целувки по бузката от моя страна...Всичко окей , но какво става на сутринта ? Пишем си в скайп . А аз толкова щастлив че няма накъде ! Тя ми сервира , че била опитала , но не можела да изпитва повече от приятелски чувства към мене . Е стана ми малко гадно и неразбиращо , но все пак реших да не постъпвам грубиянски и си останах приятел с нея . После мина време.1 път се скарахме мн жестоко и се разделихме . Както и да е аз пожелах отново да се съберем и тя ми прости . Сега отново сме си приятелчета . Питах я има ли промяна в чувствата а тя ми каза че всичко си е същото . Но аз съм адски привързан към нея и все още си я обичам силно , но за съжаление тя не ми дава възможност да и го докажа . Ще ми се да се боря отново за сърцето и , но някакси се почувствах разколебан при положение че тя иска да ми каже че нямало да се получи м/у нас .

Та хора предвид историята ми , искам да чуя вашето мнение и съвети . Има ли смисъл да продължавам напред или може би е по - добре да смекча обичта си до приятелска ? Как би било най-добре да постъпя ?

И въпрос към женската аудитория ( може и мъжката да помага ) . В резултат на какво може да е това ненадейно отрязване от нейна страна . Страх от връзка ? А може би нещо друго ? Та кога момичетата правят така ? . Сигурно ще кажете защо да не я питам ? Питал съм я , но не получавам адекватни отговори . 1 път ми казва че е училището друг път недостига на време . И винаги нещо различно измисля , та не знам какво да си мисля . Сякаш не знае какво иска...

Възраст : Аз-19 Тя - 16
Нека се има впредвид че аз уча в друг град , но не ми е проблем и дълго време да се застоявам в родния си и тя го знае това

Простете за дългия пост , но мисля че за да получа адекватни съвети и мнения трябва максимално отблизо да сте запознати със ситуацията .

П.С. Никога не съм се държал лошо или грубо с нея както и тя с мене .