Да видим...
На първо място това, че ме обича и уважава.
Това, че знае как да ми оправи настроението, защото е ревнив като мен, знае какво иска както от мен, така и от себе си. И факта, че колкото и да ме е ядосал като ме прегърне и ми каже 'извинявай' няма как да му се сърдя повече. Защото наистина е невероятно хубав, особено като се усмихне. И защото по такъв увлекателен начин разказва нещата, които го интересуват, че чак аз им ставам фенка.
И честно казано мога да си изброявам до утре. Харесвам в него това, че има страшно много положителни черти, които попринцип харесвам и има и недостатъци, но честно казано предпочитам така, от колкото да е перфектният принц на бял кон, на който като му крещиш той да те гледа и да ти казва 'да, миличка, права си'... дори това да не е така...