След края

[Disorder]

А когато нищо не остане
поплачи за миг на мойто рамо-
с теб ще стенем от мъка пияни,
и ще мразим живота прокажен.

Ще споделяме общи несгоди,
да ни бъде по-леко по пътя -
ти ще скиташ до мене тревожен,
аз ще гледам направо ли стъпваш.

И така до безкрайност ще бъде-
двама луди, въртящи се в кръг,
нека някой човек ме осъди,
че съм с тебе, а иска ме друг...

Е това е сърцето – не пита,
избира само... Тривиално.
Но на пук на света те обичам!
Нека казват, че е нереално.

А когато мечти не останат
и живота ти черен изглежда,
поплачи си на моето рамо,
а пък аз...ще ти вдъхна надежда.

Модерирано по т.7 от Правилника!
коалка

[BeBsItO]

superrrrrrrr, mn miharesva

[kael]

ъм ...... =D>

[trittico]

и на мен ми харесва

[Cool_Bitch]

Тва е мн готино,сладурско,суперско.� �раво!!! =D>

[Kras4eto_lp]

Хубаво е

[GregoryHouse]

Лично творчество може би трябва да е а не любов...

[Freely"]

да, както сам ти казваш "тривиално" като тема, но добро като изпълнение, добре е изпипано.. Късмет!

[Disorder]

Ами да в лично творчество трябваше да е, но леко се отнесох вчера е така или иначе сега си е на мястото. Радвам се, че ви допада, макар и да не е съвсем изпипано.

[Madness]

Яко