Здравейте!Може би моят проблем е по-скоро нещо не като проблем,ами най-вероятно като болест на ума,все още с никого не съм споделяла това,и сега го правя с вас,тъй като не ви познавам.Естествено е да не искам да споделя това с близки,защото съм убедена,че ще помислят просто че се ШЕГУВАМ.А ако продължавам така по-дълго време,опитвайки се да ги убедя в истината,която казвам,ще ме помислят за луда,но не луда както често приятелите се наричат помежду си,а луда в лошия смисъл на думата...Така..отпреди година насам започнах да чувам гласове в ума си,дълго се чудех какво се случва с мен,дали полудявам,дали съм прекалила с пиенето:Двъпреки че не пия,и в продължение на мн време мислех само и единствено за товаВсеки ден се замислях в логичността на това което се случва в ума ми спрямо всичко останало,просто защото това,което ми се случваше и продължава да се случва с мен е извън границите на нашия свят,звучи като нещо фантастично и нереалистично...така постепенно разбрах нещо друго,което може би повече обясняваше нещото,случващо се с мен.Аз разбрах,че гласовете които чувам всеки божи ден(не непрекъснато най-често през деня,когато съм будна де)аз чувам разговорите на хора,които са на около 100 метра покрай мен,това са хора в техните домове,хора по улиците,разхождащи се възрастни ид еца.. изобщо всеки не подалече от горе долу такова разстояние(но сами разбирате че такова разстояние се намират мн хора,мн разговарящи и аз никога не можех да различа отделна дума,просто е,представете си как до вас разговаря цяла тъпла от хора).Все още не съм напълно сигурена в това..което предполагам,но в последните седмици имам мн доказателства за това..тоест накратко казано,както нормланите хора чуват разговорите на хората,намиращи се в близост до тях,така и аз чувам,но в доста по-голяма дистнацияНе знам...не съм толкова наясно с науката,защото съм едно 16 годишно объркано момиче..не съм наясно с физичните закони,но се нуждая от помощ,това което се случва с мен засега не ми пречи,но кой знае за след това...понякога ме боли глава,но заега нищо по-сериозно.Дори не знам защо писах,като всички ще решат че се шегувам...но просто не знам какво да правя.Това е..всичко...цялата ми история...