Да бе, знам, че е лесно да му писне на човек от всички тия теми за връзки от разстояние, ама то тъпото си е тъпо и иска да му обърнете специално внимание...
Накратко - момиче (аз) и момче. Запознанство чрез общи приятели по скайп. Уникално разбирателство. Непрекъснати разговори. Четене на мисли (буквално). Тръпка. Виртуално влюбване. Среща. Още по-силно влюбване. 7 месеца от запознанството, 3 от срещата. Проблемчеееееееее... И то е, че още съм абсолютно адски силно зверски влюбена, убедена, че няма друг човек, който би могъл да ме разбере и да ми въздейства така, сигурна, че съм намерила идеалния. Ама идеалния е на 400 км от мен и най-много да се срещаме по веднъж на месец, с големи мъки при това. Почвам да се чудя - има ли смисъл, дъ хел ?!Има ли смисъл да се уповавам толкова на едно тийнейджърско влюбване и да чакам 3 години, за да мога да ида да следвам и да се събера с принца на бял кон ?!Има ли смисъл да заспивам и да се събуждам с единственото желание да мине по-бързо шибаното време, за да мога да се събуждам до него ?!
А от друга страна, има ли смисъл да хвърля на боклука най-скъпия си човек, защото не мога да го виждам често ?!Има ли смисъл да зае*а най-хубавото нещо в живота си заради това, че е трудно ?!

Не знам.

Знам, че никой от вас не би могъл да ми каже, че е глупава и обсъждана тема, че не ми трябва чуждо мнение...Извинявам се на тези, които са си направили труда да четат огромния ми пост и мислят, че съм им загубила времето.Просто sometimes i feel like screaming...и т'ва е виртуалния ми вик.