За приятелите

**^Sam90^** · 10-17-2007, 14:58

Здравейте!
По принцип не публикувам тук нищо, от това, което правя. Но този път исках да го покажа на света, така че... някак си да бъде официално. Това е един от стиховете, които съм написал най-бързо. Може би е така, защото не е трябвало да си смуча думи от пръстите, те просто са извирали сами - даже не можах да намеря достатъчно силни думи, с които да изразя това, което искам... може би, защото няма такива...

За приятелите

Ако животът е картина, то ти си художник,
с четката в ръце, на изкуството затворник.
Ала кой умее съдбата сам да управлява,
без сърце до твоето, творбата недоправена остава.
Два живота заедно да текат, две души да греят,
два славея из града да летят, песен тъжна не пеят.
Щом почувствам таз топлина, тъй желана,
топлина от обич тъй голяма!
Щом чуя гласа на утехата, дори и без думи,
виждам светлина и в улиците най-тъмни.
Приятел наричат го този глас, на щастие носител,
за него аз винаги съм твърде ненаситен.
И когато той изчезне, облее ме тъжен вопъл,
като дете ми се вижда света кръгъл.
Но знам, ще се върнеш, вярвам го до край,
знам, ще ме обичаш, докато стъпим в самия Рай.
Знай и ти, че щом я поискаш, обичта ми до теб е,
дори и да не я виждаш, можеш вечно да разчиташ на мене.
Приятел нарекох те, и добре, че не сбърках,
за да те търся, света аз обърнах.
И сега сме тук, двама, на прага на живота жесток,
ръка за ръка, тръгваме към върха тъй висок.
Подхлъзна ли се, знам ти ще ме хванеш,
тръгвам спокоен, защото до мен ще останеш.
Двамата света ще преборим и на красота ще го научим,
красота, която само в приятелството наше гори.
За приятелите правя всичко по силите си,
но за теб ще премина и тях дори!

Посветено на едно момиче, което за винаги има тронното място в сърцето ми!