Знаеш ли, и аз имам сестричка някъде из Люлин, но баща й(защото баща се нарича човек, който се е грижил за теб, а не който е дал семето си) никога не ми е бил близък, дори не си спомням да съм го виждала, единствено лицето на неговия баща изплува в съзнанието ми, от последната ни среща, когато съм била на 3.
Това с настройването го има(попринцип говоря, не за себе си), може би жената има основания, гледните точки са две, все пак.
Ти не се отказвай, щом искаш да опознаеш брат ти, направи го.Дано намериш начин, успех ти желая!