- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Вече и първокласниците не се радват, че тръгват на училище!
Майка ми каза, че много от пациентите, коисто са първокласници изобщо не се радвали, че започвали училище. Аз си спомням, че много се радвах, но преди да разбера дали съм приета в даскалото, което исках ревах постоянноТака де..чудех се вие радвахте ли се като бяхте първи клас? Радвахте ли се, че започвате училище?
въпроса е хубав ама изобщо не помняями сиг съм се радвала щото сички казваха до 3ти клас че съм много ученолюбива
след това ...няма значение
![]()
.!.
аз се кефех..при все че почти не хойх на детска градина там ми започнаха соц.контакти...а и беше мн весело в първи клас
Радвах се, че ще уча.![]()
Аз съм се радвала..
Ми...беше ми притеснено отначало, щото никой не познавах. Обаче иначе се радвах че съм ученичка , а не "бебе от детската градина"![]()
Cherry_girl@_@ -> mtg1992bg
Ъъъ...ти в 1ви клас си искала да учиш в точно определено у-ще и си ревала за него?! 0.0Първоначално написано от Chr!sSie
Аз в първи клас изобщо не знаех к'во ме очаква... нито къде к'во ще уча... имах само малко проблеми по записването, 'щото беше с няк'ъв изпит по рисуване, който бях пропуснала, и на който се явих със закъснение от няколко дена (...хм) но изобщо не съм осъзнавала к'во всъщност се е случвало около мен...
Иначе 1вият учебен ден си го спомням от ясно по-ясно, защото мнооооого плаках... понеже много ме беше страх или по-скоро адски много се притеснявахразни непознати хора около мен, разни тълпи, виждах предимно крака (аз педя човек...)...
от малка съм си срамежлива![]()
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Ами май исках да ходя хаха
бях мноо въодушевена, нямах търпение да тръдна на училище, абе страшно се радвах, понеже мама ми беше разказвала супер яки неща за училището и явно затова съм нямала търпение.. обаче после постепенно разбрах истината хаахах мама мноо грозно ме беше излъгала хаахахха
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Не си спомням,но на детска не исках да ходя.![]()
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Не. Бях шокиран от мисълта, че ще трябва да уча, а не да си играя по цял ден. Е, впоследствие го превъзмогнах и станах зубър.
мухахаха
еми бравопоумняват значи, знаят какво ги очаква от малки
![]()
п.п. УЧИЛИЩЕТО ДА ГОРИ![]()
![]()
ми те не могат да мислят още...нормално.А за тея които не искат да ходят-само си помислете колко по-зле ще вие след даскалото като почнете работа.Просто неможе да сравни по никакъв начин![]()
The grass was greener
The light was brighter
The taste was sweeter
The nights of wonder
With friends surrounded
The dawn mist glowing
The water flowing
The endless river
Forever and ever
Много се радвах, че тръгвам на училище.
Първоначално написано от thefreak
Неподходящ размер на снимка в подпис!
Радвах се до деня,в който отидох да ме запишат,а те ми съобщиха,че трябва да мина през "изпит" за общи знания и да ме насочат към съответната паралелка... Скапаха ми детското желание за започването на училище! Изпити за дете на 7 години! Нищо не помня оттам насетне.
Колко съм се радвала след това,също.
If the road ahead is not so easy
Our love will lead the way for us
Like a guiding star
I'll be there for you if you should need me...
Радвах се ест..ама сега хич не ми е до радост![]()
![]()
ааа мръсно беше то.Тате много ме лъжеше за това училище и създаваше у мен жалка положителна нагласа.
Радвах се ,помня,ама пък то всеки се радва докато сам не разбере за какво става дума.Радвала съм се единствено и само на първия ми ПЪРВИ учебен ден .От там нататък абсолютно никога не съм чакала с нетърпение или нещо такова 15ти септември![]()
Just Married
'Тогава бе светът. Изглеждаше огромен.
В самия край на лятото, тъй сладостно
беше открилото се време, неотменна светлината..'
Много се радвах, че започвам да ходя на училище (тъй като не съм ходила на детска градина), но до момента, в който не дойде втория учебен ден и мама не ме събуди рано-рано.
Спомням си, че изведнъж ме обзе ужасен страх и се отказах да ходя, тръшках се като луда и плаках![]()
Голяма паника ме беше обзела... Майка ми само ми повтаряше: "Абе да няма да има мечки в т'ва училище, че толкова се дърпаш!"![]()
На края с 300 зора ме накараха да отида де...
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.