Тати,тати,тати и пак тати.Мама само ми се кара и често ми посяга и мрънка за незнам ква си забележка ,дрън-дрън,мисля,че трябва някои недостатъци да ги пооправи,но баща ми е същински ангел.Той е най-добрит ми приятел и съм гузна,когато крия нещо от него,много ми е гадно.Защото той не крие нищо от мен.Случвало се е,за да избегна ураганът"мамище",да казвам истината пред тати,а пред мама-МАЛКА,ПОДЧЕРТАВАМ МАЛКА лъжа.Тати е най-добрият ми приятел и с него мога да си споделям всичко и проблеми,и ядове,и за гаджета,от А до Я,както и той ми споделя всичко.И ми помага..не че,не уважавам мама,просто темата е такава.Напротив,тя също е няй-добрият ми приятел,без нея съм заникъде,тя също е ангел,просто дори пожар да направя в къщата,тати ще ме излуша,като си призная,и ще ми помогне.Никога не ми се е карал,(затова съм и глезена),камо ли да ми посегне...Моите родители са ангели...