Лято е...Вървя в гората...Усещам красив, странен аромат...Познат ми е...Но от къде...?!Пътеката ме води до морето...Заставам на брега и топлият вятър нежно ме погалва...Поглеждам небето...Синьо е...Напомня ми на нещо, но не мога да се сетя на какво...!Срещам момиче, което ме целува с горещите си устни...След време и казвам, че я обичам...Странно, скоро тя си заминава, защото всъщност не е било така...Оставам сам, а есента вече е дошла...Вървя без да гледам накъде...Неознати улици ме водят до тихи места...Виждам пейки...И сядам на тях...Усещам, същото познато чувство...Дали някога преди не съм бил тук...Смрачава се...Вятърът вече не е толкова топъл и нежен... Става ми хладно... Усещам страх...Но идва момиче, което ме докосва с топли ръце и ме целува...За миг забравям за страха и си мисля, че вече я обичам...Но не е така...И тя като останалите си тръгва...А аз оставам сам на тази пейка....Оглеждам се и разбирам, че седя на кръстопът... Оказва се, че е вече зима...Вятърът реже лицето ми като с нож...Сякаш се опитва да ме вгидне и изгони...Страха е отново в сърцето ми....Но сега е още по-силен...Прехвърчат ледени сниежинки...Падат върху замръзналата ми кожа и остават там, без да се разтопят...Минава момиче и сяда при мене...Минава второ...После трето и четвърто... Всички те искат да ме целунат и стоплят, но чакат да чуят думите “обичам те”...Само, че аз ги отпращам със студа, който цари в душата ми...Вече не мога да ги лъжа...Преди го правех, защото всяка ми напомняше с нещо на теб...Както лятото с топлината си и есента с болката...Но нищо не успя да ми напомни за тебе, така както зимата...Тя е толкова красива...Красива, колкото бе ти....Никое момиче, не можа да спре времето, както ти го правеше само с един поглед...Както зимата сега го прави, като сковава сърцето ми и то бавно, но болезнено спира да бие...Остава още малко време преди то да се превърне в красиво парче лед, разкъсващо горещата ми душа...Покрай мен продължават да минават разни момичета...Но дори не се спират, защото чуват как сърцето ми със сетни сили крещи твоето име...Да, то чака единствено и само теб...Защото, само ти можеш да го спасиш...Но дали ще има сили да те дочака...Какво ми става...?Вече не чувствам студ, нито болка...Само любов...Чувствам как очите ми се затварят сами и аз бавно заспивам....Виждам как с тебе седиме на тази пейка и си говорим нежни истини...Как се целуваме покрай морето...Как те докосвам за първи път...Гледам те в очите....Само те светят в тъмнината, която цари във съня ми...Само сърцето ми едвам бодува и те чака...Моля те ела...!Моля те!!!.Защото скоро и то ще заспи завинаги със вечния спомен за теб и любовта ми...!Обичам те завинаги!!!8[/i]
FoReVeR^YouRs