хубаво е, че си щастлива, но за съжаление няма да си щастлива 45 години. даже може би няма да са и 35. постепенно ще загубиш способността си да скачаш, да тичаш, да мислиш и то благодарение на друсане и живота ти ще се превърне във всичко това, което не искаш, не е ли така?
тогава не само, че няма да ти е до връщане назад в 'безгрижните дни' а не се знае дали чисто и просто няма да можеш да го направиш физически.
кофти неща са ти се случвали, но аз на твое място не бих допуснала да има вероятно това да ми се случи отново. и може би ще прозвуча гадно, но не се знае дали следващия път няма да си останеш в количката.
и аз донякъде съм на същия принцип, да си живея ден за ден, щото не знам дали утре няма някой да ми гръмне един по-силен и необмислен и да ми разплиска мозъка някъде, ама поне грешката няма да е моя.
това ,което ти се е случило не трябвада ти служи като оправдание.
както и това, че си малка. нищо, че и аз го използвам по някой път.