Много се учудвам като кажат "има обич, но не и любов". Добре де, нали в случаите, когато двама души решават, че искат да прекарат остатъка от животите си един с друг, именно това чувство любов е преминало в обич... Защото любовта може и да е онова мимолетно увлечение, когато в стомасите ни пърхат пеперудки, не можем да спрем да мислим за любимия и изглежда перфектен в очите ни... Но това е сляпата любов. Трябва време, за да се превърне в истинска, дълбока любов, но всичко това не значи, че тя не съществува... Просто много трудно се среща, особено в днешно време, когато всичко се върти около далавери, пари, лъжи, когато всеки е така забърза в еженевието си, че не спира и не се пита сам себе си какво иска и от какво има нужда. Защото щастието може да е точно под носа ни, когато го търсим надалече...