Отговор в тема
Дали са ни есе на тема "Моментната игра на настроенията", а нямам никаква идея как да го направя.. Моля ви помогнете ми с някое и друго линкче, от което да пише нещо от сорта.. поне да имам идея за какво става въпрос Есето ми трябва за утре. Моля ви се ако откриете нещо, пишете веднагаааа =( Мерси предварително
Spe6no mi trqbva ese na tema " Rolqta na Haitovoto slovo za sazdavaneto na edin po dobar svqt " PlSsSs poMaGaItE
Уф трябва ми есе на тема
"И в училище и в живота трябва да сме в час" ...
Ще съм ви много благодарна хора
Светът на споменът и мечтанието в Скрити вопли
плс помогнете
Значи,трябва ми доста спешно и бързо есе на тема: СВЯТ,БЕЗ ОГЛЕДАЛА. .. моля ви,помагайте,че ми трябва адски много..
п.п: който има регистрация в Pomagalo нека потърси..
трябва ми есе на тема
Характерни особености на живата природа
спешно е...
относно есе на тема "Страхът е създал боговете" много ви моля,трябва ми до довечера
Страхът създал първите боговеПървоначално написано от ivanivanov94
Не по-малко обидна и унизителна за вида homo sapiens е хипотезата, според която ниската култура, високата степен на необразованост и непознаването на природните стихии станали причина човекът да повярва в Бога. "Страхът създал първите богове", както отсъдил поетът-естественик Тит Лукреций Кар. Следователно религията е плод на невежеството. В началото на своето интелектуално развитие човекът, който не познавал произхода на природните стихии, започнал да им приписва невидими причинители, персонифицирал ги и изпитвал непрестанната необходимост да изразява своята почит към тях, за да обезпечи сигурността си.
Ще започнем с логическата неоснователност на тази хипотеза. Несъмнено, понятието за природни стихии е понятие за нещо по-голямо, по-силно и по-могъщо от човека. Това е очевидно и може да се констатира благодарение на сетивния опит. От друга страна идеята за божествения произход на тези стихии не е очевидна, тя е постигната по умозрителен път, но по своето качество е по-възвишена от понятието за самите стихии тъй като обхваща самата причина за съществуването на последните - божествата, които ги обладават. Следователно, ако кажем, че понятието за природни стихии е породило идеята за техния божествен произход, от това по необходимост следва, че по неизвестни причини една по-нисша идея е родила от себе си по-висша идея. Тогава ще попитаме: какво ни заставя да приемем, че е възможно нещо по-нисше да породи друго, по-висше, от самото себе си, без участието на външни фактори? Според думата на разума, допустимо е по-скоро обратното: идеята за същества с божествена природа предхожда идеята за божественост на стихиите и е станала причина за самото им персонифициране. Несъмнено, преди да приемем, че нещо е божествено, трябва да имаме идеята за самото божествено, за божественото "изобщо". Обратният път е нелеп.
Хипотезата "страхът е създал първите богове" е слаба и от психологическа гледна точка. Всеизвестно е, че страхът отчуждава и отдалечава личността от обекта, станал източник и отправна точка на този страх. Тъкмо напротив, религиозното чувство сближава субекта с обекта на почитта. Дори и най-примитивните човешки култури не допускат религиозна почит към божества, които са зли по своята природа. Култът се опира върху други основи: синовно чувство към божествата, които се възприемат като родители и природни покровители на хората. Злото не се персонифицира. То остава безлично и почти без изключение се схваща отрицателно, като отсъствие на добро. В християнството дяволът не е зъл по природа. Той е личен дух, който става зъл, по думите на Св. Отци, "съгласно своето действие", а не "по природа".
Невъзможно е силата, която отчуждава, да стане причина за стремеж към сближаване. Страхът отчуждава. Той противоречи на заповедта, според която трябва да обичаш Бога с цялото си същество. Страхопочитанието е част от религиозните чувства, но то не е породило самата религия и не просто "гол страх". То е следствие от религията. Страхопочитанието има много лица. Религиозният страх е страх от разгневяване на Бога в резултат от престъпване на Негова заповед - това е страхът, който изпитва синът спрямо баща си. Този страх е породен от предчувствието, че ще загубиш близостта до Бога, а не страх от самия Бог. Тук е застрашено духовното преуспяване, а не физическото оцеляване, заради което се боим от природните сили.
И днес всеки се страхува от силна буря или от земетресение, но дори и най-религиозният съвременен и цивилизован човек не би нарекъл стихията "бог". Въпреки това религията съществува не по-малко, отколкото някога, което за пореден път доказва, че страхът от неизвестното в природата (какъвто вече няма, тъй като в по-голямата си част природните стихии са разгадани) не е и не е бил причина за появата на религията. Да припомним, че след премахването на причината изчезва и резултатът.
Религиозният страх е по-висш от първичния ужас пред силата на природата и не може да бъде следствие от втория. Религиозният страх е страх, породен от любов. Както казахме, това е синовен страх, който не отчуждава, а прави религиозното преживяване истинско и живо. Синът се страхува от родителите си, именно защото ги обича, а не обратното. Ако не ги обичаше, той не би се интересувал от тяхното отношение към сина им.
Примитивно живеещите хора не са умствено недоразвити индивиди, които не правят разлика между очевидно и умозримо. Вярата, която крепи живота на психическия здравия и уравновесен човек, не е продукт на неразумни халюцинации. Когато човекът види, че нещо застрашава живота му, той не прави нищо друго, освен да се страхува от него и да го избягва, дори и да е най-неграмотният дивак на планетата. Не би му минало и през ума да нарече урагана "бог", ако преди това няма идеята за бога като могъщо и свръхчовешко същество. Дали стихията ще се схваща като форма на бога, негова еманация, проява или просто инструмент, това вече е въпрос на специфики в религиозното съзнание на културата и на конкретния човек. За момента този въпрос не ни вълнува.
Идеята за Бога е първична. Не можем да имаме идея за 2, ако нямаме понятие за 1. Да кажем, че човекът първо е имал идея за 2 и после е достигнал до идеята за 1, е съвършено глупаво и нелепо. В този смисъл идеята за 1 е по-висша и по-голяма от идеята за 2 (макар че две е повече от едно), защото без 1 няма 2, 3 или каквото и да е друго количествено понятие. Ето защо, преди да мислим "божествена стихия", трябва да притежаваме поотделно идея за стихия и идея за божествено (т. е. бог). Тези две идеи са първични и собствено идеята за бога не може да идва след идеята за божествена стихия. Някой вероятно би казал, че това е софистика, но то всъщност не е нищо повече от вглеждане в най-очевидните и банални закони на човешката мисъл. Преди да кажем "A e B", трябва имаме в съзнанието си поотделно "А" и "В". В противен случай сме длъжни да приемем, че идеята за Бога се появила в човешкия ум изневиделица (сякаш "паднала от небето").
Дано ти свърши работа
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.
добрее.. мии на мен ми трябва страшно много интерпретативно съчинение : Геройската етика на Омиравия човек .. ии понеже всички от класа вече са преписали от Помагало.. ии все пак е тьпо всички едно и сьщо.. ии ако някой помогне щее бьда много благодарнаа!
Еdward Maya- This is My life . . !
За дом. раб.
1.Особености на художествен текст
2.Изразни средства в стихотворението "На прощаване"
Ако можедо 8:40 някой да помогне много ми трябват.
СПЕШНО МИ ТРЯБВА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ НА ТЕМИ:"Защо хората възприемат Прометей като за свой благодетел" и "Цената на огъня".....
....Само Увод и Теза
"Цял ден си пея и си сричам само,само теб обичам!"
"Гражданско общество" -- Есе
Може ли някой да ми даде нещо по въпроса?
Трябва ми есе на тема "Езикът,който свързва,езикът,който разделя" спешно.Благодаря предварително !
Може ли да ми помогнете за темата: Позицията на лирическият говорител в стихотворението "Японският филм" на Валери Петров (интерпретативно съчинение)
Тема:
Темата на стихотворението “Японският филм” е липсата на чувсвителност и духовност у хората-консуматори и невъзможността да се създаде диалог между такава публика и твореца:
“Това е филма. Друго няма. / И вий скучаете край мен.”
Конфликт:
Конфликтът, заложен в стихотворението, е между липсата на по-дълбока душевност и нуждата от по-висок обществен морал. Той е между лирическия герой и зрителите, които са на противоположни позиции спрямо филма:
“Защо? Нима сте духом голи / подобно оня остров там? / Ако е тъй, то за какво ли / се трудиме над вас, не знам!”
Нещата, за които разказва лирическият герой:
Нещата, за които се разказва в текста, са тежкото битие на една жена, безразличието на зрителите към нея и неодобрението на лирическия герой към липсата на чувствителност у публиката ,към неразбирането на важните неща . Той разказва за духовната голота на смеещата се публика и за художествената задача на творците – писатели , режисьори , артисти - да проникнат в тайните на живота и да ги споделят с публиката :
“Жената, хвърлила черпака, / се просва в хълцания зли. / А вий се смеете във мрака / на глупостта, че сте дошли.”
Разбираема ли е днес описаната ситуация?
Художествената задача на всеки филм е не само да забавлява, но и да въздейства по определен начин върху зрителите. Затова стихотворението е актуално и днес, защото засяга общочовешки проблеми:
“докрай, додето разцъфтите, / ще мъкнем влагата към вас! “
Кои са “вие” и кои са”ние”:
“Ние” са творците , съзнаващи мъдростта на японския филм , а “вие” са всички зрители , които се присмиват над “скучния сюжет” и проявяват глупостта на човешката същност:
“Ако е тъй , то за какво ли / се трудиме над вас , не знам !”
В коя от групите виждате себе си?
Не знам. Може би първоначално ще съм в смеещата се публика , но после ще вникна в смисъла на филма.
Идеята на филма:
Идеята на филма е свързана с усилието да се живее ,с битието на човека , което понякога е външно еднообразно , но изисква вяра , силна воля и упорит труд . Срещу дълбокия смисъл на филма поетът изправя бездуховността на съвременния човек – консуматор, който не желае да направи усилието да разбере смисъла на изкуството :
“На остров гол живеят двама.”
“И вий скучаете край мен.”
На кого говори лирическият герой:
Лирическият герой директно се обръща и към своите събеседници и към читателите , за да документира пряко това , което се случва около него.
Защо Валери Петров се намесва с коментари и дори си позволява да отправи директно поучение?
Авторът се намесва , за да повлияе , макар и косвено, на читателя със своето мнение по въпроса , да предизвика вникване в дълбокия смисъл на филма , останал скрит за публиката , но не и за читателя на стихотворението , благодарение на автора:
“А вий се смеете във мрака / на глупостта , че сте дошли. ”
Ролята на изкуството в обществото:
Изкуството разкрива тайнствата, мистерията на съществуването на човека,борещ се за оцеляване, непрекъснато подхранващ живота с усилия,еднообразни и скучни, но необходими за вечния кръговрат на живота.Изкуството не само е естетическа наслада, но и средство за разбиране езика на живота.
Коментар на произведението:
Може би да направи по-интересна и лесна за възприемане от обществото чрез повече действия и картини.
“Но на екрана, мълчалива,/жената се изправя пак,/за да полива свойта нива/все тъй,черпак подир черпак.”
Японският филм
1.Тема:
Представен е невъзможният диалог между създател на произведение на изкуството и зрител. Това предизвиква смущението на лирическия говорител от недооценяването на изкуството . Диалогът между творец и възприемащ е нарушен, сякаш говорят на различни езици:
“... и го поливат ден и нощ.” ; “Жената, хвърлила черпака...” ; “...мълчалива, жената се изправя пак, за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак.” ; “Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.”
2.Основен конфликт:
Свързан е с невъзможния диалог между творците и тези, които трябва да оценят тяхното изкуство. Но зрителите невинаги преценят правилно стойността на творбата. Това прекъсва връзката между публика и създатели :
“... и вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака/ на глупостта, че сте дошли.” ;”Сега вървете към вратите, шумете , смейте се на глас...”
3.Неща, за които говори лирическият герой - връзка:
Лирическият герой разказва паралелно за съдържанието на филма и за зрителите в киното.Той иска да осъществи и покаже връзката между тях, но всъщност е представен невъзможният диалог между хората, създаващи изкуство , и тези, които трябва да го оценят:
“На остров гол живеят двама... И вий скучаете край мен” ; “Жената, хвърлила черпака, се просва в хълцания зли. А вий се смеете във мрака...” ; “... за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак. Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...”
4.Описаната ситуация- разбираема или не, поради липсата на такива филми:
Именно липсата на такива филми прави ситуацията неразбираема. По този начин човекът се е отчуждил от този тип изкуство. Съдържанието на филма създава впечатление за еднообразие,но носи дълбоки послания за смисъла на живота :
“Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ;”Нима сте духом голи подобно оня остров там?”
5.”Ние” и “Вие” :
Разделението на “Ние” и “Вие” изразява отново конфликта между създаващите и възприемащите изкуството. Това очертава границата между тях.”Ние” и “Вие” са двете страни на невъзможния диалог:
“И вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака.” ; “Нима сте духом голи...” ; “...се трудиме над вас...” ; “...ще мъкнем влагата към вас!”
6.Къде поставяме себе си в групите?
В групата на зрителите като публика и оценители на филма и самото изкуство. Виждаме себе си като едни от зрителите в киното, тъй като и ние не можем да разкрием напълно смисъла на филма. Това се дължи на липсата на такива произведения в съвременното кино:
“Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ; “Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...” ; “жената се изправя пак...”
7.Близки ли са за вас внушенията на поета ?
Не, защото авторът вижда света от друга гледна точка.
8.Лирически герой – слушател:
От една страна лирическият герой се обръща към присъстващите в киното зрители , неуспели да оценят създаденото изкуство, а от друга страна се обръща към читателите, за да им внуши, че неоценяването на изкуството води до скъсването на връзката между творци и публика :
“ Защо? Нима сте дугом голи подобно оня остров там, ако е тъй , то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “Сега вървете към вратите, шумете, смейте се на глас – докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
9.Защо авторът отправя директно поучение?
Защото иска да внуши по-силно идеята на стихотворението. Валери Петров показва нуждата от осмисляне и оценяване на изкуството и чрез директното си обръщение разкрива сериозността на скъсаната връзка между творец и зрител:
“Нима сте духом голи подобно оня остров там?” ; “...то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
10.Изкуството - роля в обществото :
Изкуството играе голяма роля в обществото. Главната му цел е да поучава и да забавлява. В стихотворението “Японският филм” е представена първата му страна. Авторът учи читателя да оценява всяко изкуство,да вниква в смисъла му:
“ Ако е тъй, то за какво ли се трудиме над вас, но знам!” ; “...шумете, смейте се на глас... ще мъкнем влагата към вас!”
11.Ситуация – коментар:
Творбата има дълбок смисъл, но е скучна за възприемане. Може би трябва да се създават подобни творби, но в тях все пак да има елементи, които биха били интересни на читателя.
Японският филм
1.Тема-Безразличието и липсата на състрадание у хората; неразбирането на дълбокия смисъл на изкуството:
“Друго няма. И вий скучаете край мен.”
“Нима сте духом голи подобно оня остров там?”
2.Конфликтът- Той е между лирическия герой ,който е творец , и зрителите, които са масовата публика от консуматори , неразбиращи не само филма, но и смисъла на изкуството:
“Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас-
докрай, додето разцъфтите,
ще мъкнем влагата към вас!”
3.Разказаните неща- Разкрити са , от една страна , тежката съдба на двама души и тяхната упорита борба с трудностите на живота , а от друга страна - безразличието и нехайството на хората за останалите, липсата на усет за съществените неща :
“На остров гол живеят двама
и го поливат ден и нощ.
Това е филма. Друго няма.
И вий скучаете край мен.”
4.Доколко е разбираема темата – Едва ли днес подобна ситуация може да се разбере от болшинството хора, които гледат филми съвсем различни от този:
“Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.”
5.”Вие” и “ние” в текста – “Вие” са всички бездуховни консуматори, ниско културни,безчувствени хора по света, докато “ние” са творците , малкото хора, останали в наши дни с морал и чувство за състрадание:
“И вий скучаете край мен”
“А вий се смеете в мрака”
“Ще мъкнем влагата към вас.”
6.Къде сме ние сред групите – Надяваме се във втората ( “ние” ),защото сме чувствителни към човека , света и изкуството .
7.Идеята на филма – Съдържанието на филма е скучно за бездуховната публика , но неговата идея със сигурност е в развръзката - след грижата, вярата и търпението на хората от острова, той да разцъфти и да стане плодороден.
8.На кого се говори – Най-вероятно лирическият герой – творец говори на целия свят, на всички хора, не само на неоценяващите културата и изкуството и техните внушения :
“Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!”
9.Защо авторът изменя на един от любимите си похвати? – Защото иска да акцентира върху важен житейски въпрос и иска да посочи точно грешките на хората:
“Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?”
10.Ролята на изкуството – Изкуството може много силно да въздейства върху хората и затова хората на изкуството трябва да се стремят да пресъздават колкото може по- важни житейски проблеми :
“Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам!”
11.Коментар на ситуацията – Трябва да се опитаме да разберем тази творба и да вникнем в смисъла й , защото като всяко произведение на изкуството и тя ни дава познание за човека и света .
Дано съм ти помогнал !
trqbva mi ese na tema "Nevajmojnata lubov"
Спешно ми трябва ЛИС за утре на тема Обаянието на Константин Кирил според "Пространното житие на Кирил" или Човешкото и божественото в образа на Кирил.
Благодаря предварително!
за него не знам, но на мен ми помогна...........
Дано съм ти помогнал !
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
трябва ми
сбит преразказ на книгата избрани разкази йордан йовков
сбит преразказ на книгата антикварна книжарница (приказка без край) -Михаил Енде
не са спешни но ми трябват до 15 септември
МОЛЯ ПОМАГАЙТЕ .... имам да пиша съчинение на тема вълнуващ момент. За задача имам да си измисля някаква вълнуваща случка и да обясня емоциите си
Здравейте, имам да напиша: мотив за невъзможността,надеждата да окрили човешкият живот за дълго към стихотворението на Николай Лилиев ( Тихият пролетен дъжд). МОЛЯВИ ПОМОГНЕТЕЕ Благодаря предварително !
Трябва ми есе на една от двете теми или на двете :P 1. Цената на всеки човек се измерва в количеството самота, което той може да понесе, тоест с дистанцията, която дели неговия дух от мнозинството. 2. Другият е попринцип неуловим: той ми се изплъзва, когато го търся и ме притежава, когато му се изплъзвам.
спешно ми трябват есета на тема ''мишката или моливът '' , ''пророкат от който се страхувам най-много '' ,"На какво децата могат да научат възрастните" , "Какво означава днес да си добър човек" ...
Тази тема не беше ли за публикуване на авторски есета, съчинения и.т.н?
Има друга тема за вашите молби ... за това - моля ви пренесете се там.
Сега ще напиша едно мое есе на тема "Митът е като огън - съдържа незаменима сила и мощ, но играта с него е опасна."
Господина ми го провери и имам оценка отличен, дано ви помогне и на вас
"Митът е като огън - съдържа незаменима сила и мощ, но играта с него е опасна."
Митът е народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия. Древният човек възприема мита като абсолютно истинско и свещено знание. Именно в това е неговата неизменима сила и мощ. Митът е пряко свързан с религията. В древността е бил форма за опазване и обяснение на света. Като например египетския мит за сътворението на света.
В съвременния език думата мит е придобила една забележителна двуличност: мит може да притежава както и значението на "измислица" или "плод на въображението" така и коренно противоположно значение на "достоверен" или "свещен разказ".
В древността митът е служил за определяне на непознатото, за тълкуване на явления, събития и лица. Чрез него ние можем да разберем вижданията на древните хора, да видиш кое е било модел за подражание и какво е следвало да бъде правилното поведение.
Използван сега, митът би могъл да бъде използван за заблуда и манипулация, най-вече в рекламите. Пример за това са пречупените през днешните виждания ценности, заложени в една от най-известните кампании за безалкохолни напитки. Затова трябва да подхождаме с внимание към символиката и идеята на митологията.
И така, древни и съвременни митове живеят в човешката цивилизация - онзи необходим за всяко човешко същество - емоционален-символичен свят, който да му изгради усещане за вписаност в битието, сигурност о устойчивост сред една враждебна държава.
Темите ми са
1."Философията се състои тъкмо в това - да познаваме границите си." (Кант)
2."Колкото по цивилизовани са хората, толкова повече те са актьори."(Кант)
3."Омразата към философ е винаги съмнителна, изглежда не можеш да си простиш, че не си станал философ."(Паскал)
4."Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително."(Хегел)
5."Това за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи."(Витгенщайн)
6."Да си естествен е само поза." (Оскар Уайлд)
7."Няма нищо толкова абсурдно, което не е казано от философ."(Цицерон)
Моля ви дайте ми разработка на някое от темите.... благодаря предварително...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
