Напоследък съм супер зациклил и ми се струва, че целия ме заобикалящ сят е един филм. Почнах супер много да ставам подозрителен около реалността около мен защото на моменти имам чувството, че попадам в някой филм. Супер съм отнесен, та аз пръстите на едната ръка не мога да си преброя като хората. Супер тревожно се чувствам особено, когато сякаш всички около мен се старае да ме филмира. Чувам едно, а приятелите ми се правят, че са казали нещо друго. И така почвам да си внушавам наистина, че ми се причува. Сякаш не мога вече да различа реалността около мен. Не знам хората около мен дали ме бъзикат или просто наистина не съм сам в главата, от което вече почвам да се плаша. Не може всичките ми познати да се бъзикат с мен. Всеки ми внушава, че нещо не е наред, все повтарят дали съм наред. От няколко месеца не се чувствам на земята. Абе мисля, че доста казах до тук, но правейки проверка до тук въобще се чудя какво съм зациклил толкова вече, та чак да пускам тема за подобни безмислици... Но все пак може и да се намери някой, който да ме разбере. То и сънищата напоследък не са ми нормални. Постоянно сънувам как попадам в друг живот и сякаш, когато съм "от другата страна" съм човек, който смята че всъщност той сънува другата реалност. Изобщо случая е наистина странен. Вече съм толкова не адекватен и разсеян. Най-близките ми хора вече ме гледат много странно, сякаш витая без да съществувам и съм наблюдател на всичко, което се случва около мен. Сякаш гледам един дълъг филм, който на моменти придобива такива странни страни, че направо се плаша. Не знам какви са тези мои странни състояния, но параноята просто си ме гони. А пък и пуша трева, от време на време ми е супер приятно, сякаш влизам в някакъв друг филм и се абстрахирам от всичките си проблеми, но след това отново навлизам в празното си същестуване и се чувствам толкова психиран в дните, когато не пуша, че се филмирам както обясних вече в горенаписаните редове. Та въртя се в някакъв затворен кръг, но не знам какво да променя в себе си. Сякаш съществуването ми е супер странно, на моменти се чувствам сякаш не съм човека, който се познавам. Ох, не знам и какво толкова писах до сега, но в общи линни това е. Търся промяна в себе си, какво да направя, за да се приземя на земята един вид...