.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5
  1. #1

    Промених след като пуших трева - нужда от съвет

    Здравейте, момче на 21 години съм. Стигнах до тук да пиша по форуми за това което ми се случи, защото не намирам места, на които хората адекватно могат да погледнат на моя проблем.
    И така, малко предистория. От малък съм чувствителен и усещам хората и заобикалящата среда повече от другите деца - т.е. обръщах повече внимание на неща, над които връстниците ми изобщо не се замисляха. Като всяко дете - и аз си имах своите страхове - от тъмното, от призрака зад вратата и т.н. Бих казал, че всичко вървеше добре с мен докато не влязох в пубера на 12 г. Тогава получих ирационални страхове (буквално от каквото се сетите), родителите ми бяха купили нов компютър, аз не исках да играя на него, защото мислех, че игрите шуутъри са много лошо нещо. Не ми се обърна много внимание тогава. Водиха ме по разни баби да ми баят.. и до там. Премина по някое време от само себе си, частично. Започнах рязко да имам проблеми със самочувствие и общуването с другите. Затварях се в себе си. Започнах да се притеснявам прекалено много какво казвам на другите и да премислям над всичко около мен. Това състояние тлееше до около 16 г. , когато преживях 2ри "епизод" от странни неща, но този път се появиха депресия, самочувствието още повече се срина, започнах да проимам натрапливи мисли за всичко, натраплива музика (без реално да има музика около мен) и социално тревожно разстройство. Когато бях сам се чувствах г/д ОК, но когато бях около хора имах доста странно поведение, говорех глупости и като цяло ставах за смях. Имах няколко опита за сериозна връзка, всичките неуспешни. Социалното разстройство беше особено проявено при срещи с момичета. И така, на 19г. Заминах студент в Холандия. Там имах възможност да пробвам всичко. Колкото и да ме предупреждаваха близките, аз вече си бях загубен. Алкохола стана доста по-редовен от преди. Два пъти пробвах по-сериозно трева и веднъж халюциногенни гъби. Първия път ядох спейс кексчета, доста силни - беше странно изживяване, но не и нещо, което да е оставило трайни последици. Няколко месеца по-късно един приятел ми даде и халюциногенни гъби. Няма да лъжа, преживяването беше уникално, отпуснах се супер много и беше весело. За няколко часа бях забравил за всичките ми филми, въпреки ,че не бях в много добро настроение като ги взех. И от това- нямаше трайни последици. Около 2 седмици по-късно един приятел пак ми вика да пушим трева. Важна подробност за споменаване е, че точно 5 дни преди 2рия път трева, ми бяха дали да мия миртазапин, т.е. 23 март 2020. Много гнусно хапче, само веднъж го взех и повече не съм. 2рия път, в които пуших трева беше на 28 март .2020. Пушихме няколко човека от специален уред - бонг. Трябваше ми само една дръпка, за да вляза в ада. Беше доста стабилна. Веднага се разкашлях, след което наркотика подейства и рефлексът ми на кашлица спря. Езикът ми стана от памук, първите няколко секунди се оптуснах... Но после. О, Боже. АД. Обзе ме някаква ненормална тревожност, безпокойство, не усещах крайниците си, мислите ми главата тотално се объркаха и прелитаха сякаш хиляди в секунда, представях си, че пътувам в някакви светове, спирали... Чух даже кучешки лай, ама доста злобен в главата ми. Времето сякаш беше спряло. Така бях около 1 час, не си усещах крайниците. Понеже се чувствах така, си помислих дори и да се самоубия, за да се спася от мъката. За щастие, не го направих. Пих две чаши вода, след което почнах да повръщам в продължение на два часа. Добре, че беше моят съквартирант да се погрижи малко за мен. Спомням си, че когато се погледнах в огледалото в банята не можах да се позная, много странно. Въртях си главата в кръг без реално да го искам. Успях да заспя след някакво време, не сънувах въобще, все едно беше дрямка. По-следващия ден се чувствах променен. Слънцето не ми беше същото, нито въздуха който дишах.. Всичко ми се струваше променено, губех се в мислите си за това, което се беше случило с тревата. Почнаха паник атаки и събуждане нощем целия облян в пот. Започнаха да ми се появяват първите натрапчиви мисли свързани с насилие (да нараня/убия себе си или друг човек) Спях все по-малко. [Обобщено, целият проблем е, че постоянно се губя във фантазиите си и въображението си и живея като в измислен свят повечето време, това нарушава спокойстето ми]. В крайна сметка, реших да се прибера в родината, с надеждата, че това състояние ще отмине с месеците. Уви, не стана така. Започнах да ходя на психолог тук редовно, съкратиха ме от работа заради това. Междувременно, състоянието и общото ми здраве се влошаваха. Октомври 2020 (6 месеца след случката) се обърнах към психиатър. И оттам се почнаха всякакви хапчета... имаха ограничен ефект антипсихотиците, като антидепресантите даже още повече влошаваха историята. Юли 2021 реших да спра всичко от раз след 3ти провален опит за лечение с антидепресанти. Е тогава ми се разказа играта. И като цяло доста се влоших. В крайна сметка, отново започнах с лекарствата, защото не издържах. Август 2021 реших да пробвам да го "лекувам" с хомеопатия, тъй като вече нямах доверие на конвенционалните лекарства и лекарите, които почти ме убиваха с тях. Признавам, че тя повече помогна за известно подобряване на състоянието ми, макар че имаше моменти, в които съм се чувствал отвратително и бях подложен на изключителен тест на психиката. Към днешна дата съм спрял хомеопатията напълно, а антипсихотика, който пия от доста време (хедонин 25), го спирам под съвет на лекар, като целта ми е скоро да не пия никакви психиатрични лекарства. В момента лекувам само свистене в ушите с бетахистин, тъй като единия антидепресант, който ми бяха изписали го причини. Това ми го изписа отоневролог. Моля, някой имал ли е подобни преживявания след марихуана, и ако да, как се е оправил и може ли да се възстановиш напълно? Когато съм пушил тази помия, аз де факто натровил ли съм се, тъй като няколко човека ми го казаха? В момента се опитвам отново да си намеря терапия, която да ми помогне, без включването на лекарства. Върша дейности, които да ме разсейват. Психиатрите, които посещавах ми казват, че това е ОКР. Истина е също, че ходя на работа, но не си давам много зор на нея, защото постоянно мисля как да се оправя от това. Не съм вземал никакви нелегални наркотици, откакто пуших тази трева на 28 март 2020г.

  2. #2
    По принцип хората взимат наркотици и др., за да избягат от вътрешния си ад, не обратното. Което е странно, предвид че истинското предназначение на психаделичните наркотици, в това число и тревата, е точно да погледнеш в своя собствен ад, да видиш лице в лице собствените си страхове, несъвършенства и проблеми. Точно това се е случило и с теб, а веднъж погледнеш ли в бездната, връщане назад няма - нито хапчета, нито психиатри ще ти помогнат. Изход назад няма, има само напред. Човек не бяга от собствените си демони като ги забравя, а като се изправя срещу тях. Точно това трябва да направиш, вземи се в ръце, реши си личностните проблеми, осъзнай че имаш склонност към филмиране и тревожно мислене, и взимай мерки срещу това. Не с хапчета, не с психиатъра да те държи за ръчичка, да те омайва и баламосва, а самостоятелно. Изгради си вътрешна смелост и воля, която да противостои на всяка тежка мисъл. Това става само с практика, става само със слизане в ада, постоянно и систематично, докато и най-страшния ад и най-ужасната мисъл, вече не те плашат, а ти се струват като разходка в парка.
    https://www.youtube.com/watch?v=sodD...antino%27sEyes

  3. #3
    Мега фен Аватара на haritov
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    системата дегоба
    Мнения
    13 296
    Трудова терапия ти трябва. Трябва да се скъсваш от работа и това е. Така няма да мислиш за глупости.
    В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.

  4. #4
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    12 988
    Така или иначе характера и живота ти е предопределен от външната среда – особено от травми в детството между 1-3 годинки, когато още не е изграден Азът и те са най-тежки. А оттам нататък, вече всичко е причинно-следствени връзки предопределящи живота ти. А силата на волята ти е безсилна, рано или късно ще изнемогне – това е все едно да имаш 100 килограмова щанга на ръцете, още от дете, която ти тежи и дърпа надолу и ти със силата на волята да се опитваш да я държиш до края на живота ти, да не падне върху тебе – няма как да стане, ще омалееш след 10-20 минути, ще падне, ще те контузи още повече, отгоре на всичко ще ти внушава вина, че си слабак и други.
    Единственото нещо е да повярваш в нещо свръхестествено за твоята логика (която досега си изградил) и да базираш живота и мисленето си около него. Само така ще скъсаш причинно-следствените връзки от травмите в детството, които са предопредили живота ти и те водят към ада, колкото и да се напъваш.

    Това, което се случило с тебе е, че си видял ада още преди да си умрял и си изпаднал в шок. Добрата новина е, че след, като го осъзнаеш, имаш шанс да се промениш, докато още си жив - нарича се покаяние. Късметлия си, защото има хора, които осъзнават вътрешния си ад и изпадат в шок, буквално в мига на тяхната смърт, но тогава вече няма покаяние, застиват в това състояние и то ги съпътства във вечността. Явно Бог те обича.

    ПП: Пак ти казвам, решението може да бъда само свръхестествено, всичко друго е вече предопределено да те води към ада, дори и собствената ти логика (която често дори и не е твоя, но ти я припознаваш за твоя), дори и когато си мисли, че уж те кара да вършиш нещо за твое добро - примерно да пиеш лекарства, да пуши трева и тем подобни.
    Последно редактирано от defender : 04-11-2022 на 11:11

  5. #5
    Благодаря на всички за мненията. И сте прави - мисля, че просто трябва да се отпусна, да спра да мисля за проблемите ми и да се замисля как мога да правя нещата по-добре всеки ден... defender - прав си за Бог. Почнах да го търся всеки ден, тъй като по едно време друго не ми беше останало. Преди въобще не бях вярващ.

Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си