Здравеите, регистрирах се току що само за да ви питам нещо :
та моята история е следната...

Напоследък направо откачам, гадно ми е да я карам самотен, а ми се налага. Живея в голям град, познавам бая момичета... Но нищо сериозно досега, почти на 18 съм. Имал съм бая заигравки. Но нищо повече. Имал съм чувства само към 2-3 момичета и съм когато съм им казвал в очите отговорът е бил сходен: "еми аз харесвам един друго момче... Ако искаш може да сме приятели... Сигурна съм че ше си намериш приятелка, която мн ше те обича". ПФУ! . Да бе да. Просто се убедих че такъв филм няма. Просто тряя да играя ролята на НАКАЗАНИЯ и от около година и нещо вече даже и да харесвам някоя не и го казвам. Мн се нервя вече винаги попадам на неподходящи и сичката злоба от това че не съм щастлив си избивам с блъскане във фитнеса. Но дори и да си здрав, каде е смисълът ?дори да завържа разговор или нещо такова просто трябва да си принизя речника, мисля си че нещата за които им говоря просто не ги схващат, не че се мисля за мн умен де. Не обичам да се лигавя просто някак не ми идва отвътре, по скоро или се дуржа като мн сериозен или като турбо лигаве, рядко по средата. Опитвал съм мн пъти но никога нищо не излиза... И просто на следващя ден. Свит в себе си, озлобен и кървящ отвътре си просто продължавам да си съществувам... Но за какво ? има ли изход от тоя омагиосан кръг???