здравейте! аз просто така искам да споделя някои неща, нз защо. не искам някакво конкретно мнение. аз просто се чудех заслужава ли си любовта. имаше едно момче, всъщност още го има. уж всичко беше супер между нас, а един ден той стана студен. вече не беше същото. пак излизахме заедно но само като приятели, нямаше я онази нежност, нямаше ги същите чувства. поне от негова страна. аз все още го обичам. всъщност нз дали го обичам, дали съм го обичала. нормално ли е да изпитваш това кум някой, който знаешче никога няма да изпита същото. както и да е. вчера се видяхме и той каза, че се тревожи за мен, за това, в което съм се превърнала. каза че съм се променила много. защо е толкова глупав? не разбира ли че той ме промени. след като вс свърши исках по някакъв начин да избягам от предишното си аз, това аз коеот е държало на него, за да спра да мисля за него. исках да съм кучка без чувства, но се получава само наполовина- пука ми за него и за никой друг. и защо? защо съм такава глупачка-седя в нас, голяма чаша, пулна сус вс видове алкохол, които намерих е пред мен и си мисля за... него. какво ми бил казал. защо ми пука какво мисли? той се отказа да бъде част от живота ми, значи няма право да ми дава съвети. притеснявал се хахахах малко късно. трябвало да съм пак старата аз-все едно ме обичаше, когато бях доброто момиче. това ли е цената на любовта-постоянно да боли. уж не ми пука за него, уж вече нямам чувства, а думите му от снощи не ми излизат от главата-да спра да пия, да спра да слушам чалга, да не правя вече глупости... мерси на вс който прочетохте това...и дано не вс ги боли от любовта