Абе то и аз съм така, ама по принцип съм си стесната от нещо. От както се помня винаги ме е било страх. И аз живея в блок. Даже преди около 2-3 години, с кака седяхме във спалнята на родителите ми и гледахме телевизия. Беше късно. Та гледахме телевизия баща ми спеше (тогава имахме телевизор само в спалнята на родителите ми), майка ми беше на работа. И нещо се чу на вратата, все едно, че се отваря. Помислих си, че си измислям и попитах кака, дали е чула нещо. Тя вика, че го е чула. Идва най-смешната част . Бяхме си взели една бутилка с вода, че като ожаднеем, да не се налага да ходим до кухнята. Че кака хвана бутилката с вода все едно e бухалка и се запътваме към вратата супер предпазливо. Е, оказа се, че няма нищо, ама сме били супер смешни отстрани, сега като се сетя и припадам от смях. Иначе аз винаги заспивам на пуснат телевизор. Никога намален, защото ме е страх. Ама и аз съм супер страхлива. Като се прибирам вечерта вървя ужасно бързо и минавам по светлото, защото по тъмното ме е страх много. Все имам чувството, че някой върви зад мене и това ме стряска. Ужасно съм стресната, ама какво да се прави. А това за страшните филми, скоро не съм гледала, защото след това си мисля само за филма и го сънувам и е гадно. Още помня един филм, дето го гледахме преди около 2 години, "Кошмари на Елмстрийт" или нещо такова. Последно като гледах страшен филм си запуших ушите и се смях като ги убиваха, защото самия филм е страшен заради мелодията, като става нещо. Ако не чуваш мелодията - не се стряскаш. Ама все пак не рискувам да гледам страшни филми Ако вечерта съм сама, там майка на работа, тати на банкет, звъня на кака да се прибере, че ме е страх Абе общо взето и аз съм голяма страхливка, ама ще го преодолея все някога. Сега гледам да се изправям срещу страха си към тъмното, но не се получава. Все още заспивам само на пуснат телевизор.