никога през живота си не съм изпадала в подобна ситуация, дори не съм си го и помисляла!Никога до сега не съм имала проблем, които нз как да разреша, винаги съм вземала правилното решение!Никога не съм си помисляла, че ше търся съвет от хора, които дори и не познавам..... но хората правилно са казали:"НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА!!!!"
От сега предупреждавам, че темата ми ще излезе доста дълга, но не мога да поместя това, което се случва в няколко изречения!Благодарна ще бъда на тези, който имат нерви да прочетат всичко и оше повече на тези, които могат да ми дадат съвети!
Всичко започна от онази вечер/27 октомври/ с компанията бяхме на хижа. Приятелят ми, с който съм от 3месеца беше на работа!Знаете винаги, когато се събира една компания има танци и тн... за да не ревнува ажера ми танцувах само с брачед мии, а то какво стана ......През цялата вечер усещах, че нещата не отиват на добреОт хижата се прибирахме двамата. Стигнахме до града и решихме да се поразходим понеже не ни се спеше. През цялото време говорихме...той на няколко пъти каза, че досега не е срешал момиче, което да мисли като него и да му допадне толкова много, също каза, че ако не съм му братовчедка веднага ще тръгне с мен!лошото ее, че аз също не съм срешала човек като него, с което да имаме общи интереси!След дълги разговори се прибрахме! Освен, че сме братовчеди/той е на 22, аз на 17/ живеем врата с/у врата! Цяла вечер не съм мигнала постоянно мислех за него и се питах как мове да мисля за братовчед ми и да гледам на него като обект на желание... започнах да се плаша от себе си! Казах си, че повече не трябва да оставам сама с него, но знаех че няма да стане точно така! Замислих се за вариянта да бъдем заедно, реших, че каквото и да ми струва ще се крия от всички и всичко, само за да съм поне малко с него, после се обади разума за пореден път се оплаших от чувствата си ... казах си Боже за какво мисля аз, все пак той ми е братовчед! Снощи излизахме пак с компанията, валеше! Тръгнах с него да се прибирам, като си мислех че всичко е просто момент на слабост от моя страна и просто търсене на някакво развлечение... помислих си, че само на мен ми минават такива налудничеви мисли! Тръгнахме да се прибираме, но и този път не го направихме! Обикаляхме с колата и той отново повтори онези думи от предната вечер! Започнах мн да се плаша, осазнавайки факта, че той се влюбва в мен, а по принцип той е мн капризен към момичетата! Решихме да отидем до Варна/ ходихме на диско/! Както си говорихме, той каза думите от който най-мн се страхувах:"Започвам да се влюбвам в теб"! Оказа се, че и двамата изппитваме едно и сащо и сме мислили едно и сащо! Започнахме да говорим, мн ни е трудно и на двамата! Чувствата и разума в момента се борят в нас! докосвахме се усешах как и двамата се желаем и в същото време спирахме ръцете си... Е след дълги размисли и лутане м/у разум и чивства надделяха чувствата.... Знам, че е грешка осъзнавам го, но когато съм в прегръдките му забравям за всичко друго! Тръгнахме да се прибираме през целия път бяхме прегърнати, отбихме и се целувахме никога преди не съм изпитвала такава страст и желание към приятеля си, изгарях в ръцете му в този момент не мислех ме за нищо осве за прекрасния момент! Всичко приключи само с целувки! Тази вечер ще се видим пак, както и всяка друга ... само, че нз до кога ще продължи всичко ....Знам, че не е праввилно, знам че ще ме съдите но когато съм с него забравчм за всичко друго! Такова момче до сега не бях срешала.. искам да изкрещя на всички, че го харесвам да го хвана за ръка да изляза пред всички с неего но не мога ..... Кажете ми моля ви се какво да правя! Чувствата всячески и при двамата надделяват, макар да знем че не трябва да има нищо м/у нас! КОЕ Е ПРАВИЛНОТО: ДА ПОСЛУША МЕ ЧУВСТВАТА ИЛИ РАЗУМА????
не помня само дали споменах, той е 2 братовчед на баща ми ..... знам че всички щше ме критикувате, ще ме наречете и може би курва и каква ли оше не .... но това просто се случва и не мога да си кажа край.......

т.7
krem4et0