Наистина не ти е никак розово положението, но щом училищният психолог се е раздрънкал би могъл да потърсиш друг ако мислиш, че имаш нужда. И аз имах един период, в който си мислех, че баща ми ме мрази, дори понякога пак ми минава през главата, но бързо отшумява. Не ми позволяваше да си купувам всичко, което поискам, не защото нямаше възможност, а защото искаше да ми покаже, че един ден аз може да нямам възможност да си позволявам подобни неща. Не ми позволяваше да излизам понякога с приятелите си, а ме караше да уча през това време и ми запълваше времето с частни уроци, но накрая бях доволна от успеха си и само майка ми го убеждаваше да не ме държи толкова изкъсо, но до една степен ми помогна.
Не ми се вярва майка ти чак да те мрази .. всеки има моменти, в които не се разбира с техните и започва да си мисли, че го мразят.. Просто ако те мразеше без проблем щеше да те прати при баща ти в Испания и тя да си гледа кефа.. Обясни и че вече не си толкова малък, за да ти се кара за най малкото нещо и се опитай един вид ''да сключиш сделка'' с нея, нещо от сорта на ''Ти няма да се държиш с мен като с 6-годишно, аз няма да се държа като 6-годишно'' защото от това което разказа малко ми се стори, че тя те има за дете в първи клас .. Както и да е, късмет