Защо жените сме устроени така...

[GeorgiaLove]

Пусти женски психарии, да му се невиди... Дето има една приказка "една жена ако не е заета с нещо, в душата и се намества дявола".. което честно казано не ме вдъхновява веднага да почна да чистя, пера и прибирам до припадък.. Ама кажете ми при вас така ли е? Защо винаги се оливаме да мислим и да мислим.. и все лошо го измисляме..
Имам приятел, достатъчно сериозен, обичаме се, имаме си история и така нататък. Та той е студент във Варна, но се виждаме доста често, при всеки свободен ден се прибира (в добрич) даже има и навика да бяга от лекции само и само да сме повече време заедно.
Разбираме се чудесно, даже сме си мислисли че сме сродни души (нали знаете, от онези дето ги срещаш веднъж в живота), всичко е страхотно във връзката ни.. и въпреки това глупавия ми женски мозък си набива редовно психарии от рода на "ами ако докато е далеч от мен за миг забрави какво имаме и колко ме обича и ме нарани? хубави студентки бол.." . Хем знам че не е такъв , ама кой дявол ме е обзел? Защо се тормозя така ,немога да се съсредоточа върху това колко е хубава връзката ни, ами само мисля кое може да я развали...
Човека просто ми споделя че е излязъл със колеги на кафе, а първата глупашка мисъл, която ми идва е "ами да ето така се почва, сега все някоя от колежките ще се окаже хубава мила сладка..и тн" и само се чудя кога ще започне да звучи отнесен и отегчен по телефона, да ми отговаря с по една сричка, и да ми казва "ми аз тоя уикенд май няма да се прибирам.."
Защо ги мисля тези глупости, хем знам прекрасно че са глупости, че не трябва да се мисли така, да живея за момента бла бла бла ... то сигурно аз милион пъти съм ги давала тия съвети на приятелки.. човек собствените си съвети ако можеше да следва... та да обобщя - малко съм отчаяна.. и то май е от себе си.. ако някой може да ми даде съвет-благодаря..

[koalka]

Няма смисъл да психясваш, момчето те обича...Сама си вредиш на себе си.Избий си тези мисли от главата.

[Nadelina]

I az si go mislq... I az se strahuvam... Vsichki sme takiva... Hem znaem che ni obichat hem pak se filmirame... nqmam ideq zashto go pravim... nqmame si rabota za tova.. ama istinata e che vinagi se uspokoqvam zashtoto si kazvam "toi me obicha.. i mi go e dokazval po milion pyti" .. Interesnoto e che horata kogato obichat nqkak po trudno se zaglejdat po drugi.. po trudno nqkoi drug moje da im napravi vpechatlenie... ako neshto lipsva vyv vryzkata ili ima problemi.. togava neshtata mogat da stanat kakto si gi vnushavame.. no inache po veroqtno da ne stanat... poneje za da obiknesh nqkoi ti trqbva vreme... i za da spresh da obichash sashto ti trqbva vreme....

[laracools]

za6to li napulno te razbiram...emi otgovoryt e edin:JENI SME tva e problema

[nestle]

emi ti sama si kazvash che sa glyposti i 4e nqma samisal da se trevojish za tiq neshta....nie kakav savet da ti dadem! Ami vqrvai my na choveka shtom te obicha nachi e s tebe i tolkova to ako ima neshto she se yseti i...togava stava losho ama za sega ne si vtalpqvai glyposti

[katttia]

Радвам се, че мога да съм една от първите, която ще ти отговори. Защото споделяме еднаква съдба. И изглежда еднакви мисли... Моя приятел също е студент във Варна и също си идва във всеки удобен случей. Знам, че ме обича много, но също като теб се притеснявам. Не ме е страх, че ще ме остави. Страх ме е, че ще свикне без мен.
Но неискам да те сдухвам повече. Мога да ти кажа, как аз гоня тези мисли от главата си и се надявам да ти помогна.
Първо гледам да му се обаждам един от десетте пъти на ден, които ми се иска да го чуя. Така му давам свобода и той не се чуства задушен, а напротив застигат го същите мисли, почва да се тревожи да ме ревнува... като цяло му липсвам повече. И сега той ми звъни.
Преди го разпитвах, за всичко подробно и му се карах, като говореше за някоя мацка от общежитието. Той вече си знае, че се тревожа, но гледам да не му досаждам. Той сам ми споделя всичко до последната подробност.
Когато го няма излизам с приятели, гледам филми, уча, оплътнявам времето си. Така нямам време за лоши мисли.
И най-важното с нетърпение чакам да си дойде, за да прекараме времето си заедно, по-възможно най-хубавия начин. Така той няма нужда да търси "нещо ново", след като има всичко от което има нужда (мен) у дома си :Р
И никога незабравяй, че ако има някакъв проблем между вас, той е първият, който трябва да разбере за него.
Обичайте се и бъдете щастливи!
Любовта от растояние е възможна, реална, прекрасна...

[loveme123]

Здравей, искам да ти кажа че при мен става същото то май при повечето момичета е така нищо че с моят приятел сме заедно вече година и 2 месеца винаги когато ми каже че си е писал с някое момиче или нещо ми спомене просто и някак си ме подразва въпреки че няма за какво сякаш пък аз не говоря с други момчета... мисля си като не е с мен какво ли прави с кого е да не би да се навъртя някоя сладурана която да го заслепи и в същото време знам и си повтарям че това не е така и няма защо да си внушавам някакви глупости където всичко си е плод на моето въображение но ето...на то веднъж стане ли пак става много по хубаво би било да изхвърля тези лоши мисли и да се отпусна спокойна че няма от какво да се притеснявам и силно се надявам тези моменти скоро да настъпят де

[EvilBrunette]

Просто толкова си привързана към него, че те е страх да не го загубиш. Понякога е хубаво човек да си има 1 на ум, но не се превръщай в ревнивата домакиня.

[anelia_888]

Женска работа..

[drfatt]

Техеран не е толкова далеч от варна, няма страшно.

[GeorgiaLove]

Просто толкова си привързана към него, че те е страх да не го загубиш. Понякога е хубаво човек да си има 1 на ум, но не се превръщай в ревнивата домакиня.

Мисля, че е точно така... много много ме е страх, сърцето ми се свива, прилошава ми като си помисля че един ден може да съм без него, сама.. и се чудя дали е полезно да обичаш някого повече от себе си, и дали не си вредя така сама с тези психарии, и дали няма да страдам някой ден..

[sasha_90]

Не трябва да мислиш лоши неща,живей сега...

[Dark_Angel_F]

Пуста ревност.... И аз съм в мнго гадно положение . Подлесно време ревнувам дори и от компютър ма тва е друг въпрос ... А за тебе ще ти кажа само едно щом той полага такива усилия да се виждате често , значи наистина те обича . За това избий си тези мисли от главата и му се отдай

[MoHuTo]

Момчето се връща при всеки удобен момент, само и само за да бъде с теб, дай му малко свобода и не се притеснявай толкова - наслаждавай се, че имаш такъв човек до себе си

[Gold_Angel]

не мисля че е ревност , а липса на ДОВЕРИЕ ! това е най - лошото!!! ако преди те е лъгал за нещо , сега - си подозрителнаа!!! но не мисля , че има начин да си избием тези мисли от главата! просто трябва да свикнем да сме по-доверчиви , което е доста трудно(това ни е в природата )

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Женска работа..

Точно, съвсем същата съм си... Дори и да виждам колко държи на мен момчето, с което съм, все в главата ми се въртят мисли, че накрая щастието ни ще свърши, ще се разделим по ужасен начин, а аз ще бъдя обзета от депресия ; че скоро ще намери друга, която да харесва повече от мен, дори и да ми е казвал, че според него аз притежавам всичко, което той може да иска от момиче; че не би направил толкова неща за мен, колкото аз бих за него, че не му пука толкова на него за мен, нищо, че не е минал ден, през който да не ме попита дали всичко е ок, че постоянно мисли да нямам проблеми и у нас, и в училище, да не се разболея (най-пресният ми спомен е когато беше дяволски студено, той ме караше да сложа на себе си и якето му, но когато за стотен път му отказах и му го върнах, понеже знам, че най-често на него му е по-студено отколкото на мен, той ме погледна с такова разочарование, сякаш съм му изяла десерта... 100% съм сигурна, че на него му е било много по-важно аз да съм добре, а когато аз съм му отказала да ми помогне по начина, по който той иска, просто му е станало кофти). Пусти женски мисли, въпреки всичко ще продължават да ме терзаят, а и не само мен за жалост

[Elegance]

Жените сме устроени така, защото сме нежните половинки, ние сме тези, които изпитват чувствата. А за повечето /не всичките!/ момчета по-важно е физическото привличане.
И понеже това е важното за тях, ние логично се чудим дали "нашия" няма да изпита в някой момент такова привличане към друга.
Не е много гот, но това е положението.
Трябва да се примирим с женската си природа.
Жените сме ревниви същества

[mechtaq_za_teb]

Имам абсолютно същия проблем и направо се побърквам.Даже на моменти си мисля да не би това да е някаква фобия...или и аз не знам.Какво да ти кажа освен да се насладиш на времето с него,защото ако продължаваш да мислиш най-лошото няма да можеш да изживееш както трябва моментите с него...Просто се радвай на това,което имаш и винаги мисли положително.

[BWald0rf]

1. Не всички сме така - аз пък не гледам винаги да си търся причина да се ядосвам и да се тормозя.. и предпочитам да не си въобразявам измислени любовници и т.н.
2. Успокооой се .. дишай нормално .. След като имаш всякакви доказателства ,че момчето те обича трябва да си щастлива ..

[tuzaro]

Беш ли му майката

[kriskaaa]

нормално е щом го обичаш да се чувстваш така всички сме такива обаче от това което си написала за него си личи колко много и той те обича така че само му имай доверие и всичко ще е ок