Пусти женски психарии, да му се невиди... Дето има една приказка "една жена ако не е заета с нещо, в душата и се намества дявола".. което честно казано не ме вдъхновява веднага да почна да чистя, пера и прибирам до припадък.. Ама кажете ми при вас така ли е? Защо винаги се оливаме да мислим и да мислим.. и все лошо го измисляме..
Имам приятел, достатъчно сериозен, обичаме се, имаме си история и така нататък. Та той е студент във Варна, но се виждаме доста често, при всеки свободен ден се прибира (в добрич) даже има и навика да бяга от лекции само и само да сме повече време заедно.
Разбираме се чудесно, даже сме си мислисли че сме сродни души (нали знаете, от онези дето ги срещаш веднъж в живота), всичко е страхотно във връзката ни.. и въпреки това глупавия ми женски мозък си набива редовно психарии от рода на "ами ако докато е далеч от мен за миг забрави какво имаме и колко ме обича и ме нарани? хубави студентки бол.." . Хем знам че не е такъв , ама кой дявол ме е обзел? Защо се тормозя така ,немога да се съсредоточа върху това колко е хубава връзката ни, ами само мисля кое може да я развали...
Човека просто ми споделя че е излязъл със колеги на кафе, а първата глупашка мисъл, която ми идва е "ами да ето така се почва, сега все някоя от колежките ще се окаже хубава мила сладка..и тн" и само се чудя кога ще започне да звучи отнесен и отегчен по телефона, да ми отговаря с по една сричка, и да ми казва "ми аз тоя уикенд май няма да се прибирам.."
Защо ги мисля тези глупости, хем знам прекрасно че са глупости, че не трябва да се мисли така, да живея за момента бла бла бла ... то сигурно аз милион пъти съм ги давала тия съвети на приятелки.. човек собствените си съвети ако можеше да следва... та да обобщя - малко съм отчаяна.. и то май е от себе си.. ако някой може да ми даде съвет-благодаря..