Цитирай Първоначално написано от anelia_888
Женска работа..
Точно, съвсем същата съм си... Дори и да виждам колко държи на мен момчето, с което съм, все в главата ми се въртят мисли, че накрая щастието ни ще свърши, ще се разделим по ужасен начин, а аз ще бъдя обзета от депресия ; че скоро ще намери друга, която да харесва повече от мен, дори и да ми е казвал, че според него аз притежавам всичко, което той може да иска от момиче; че не би направил толкова неща за мен, колкото аз бих за него, че не му пука толкова на него за мен, нищо, че не е минал ден, през който да не ме попита дали всичко е ок, че постоянно мисли да нямам проблеми и у нас, и в училище, да не се разболея (най-пресният ми спомен е когато беше дяволски студено, той ме караше да сложа на себе си и якето му, но когато за стотен път му отказах и му го върнах, понеже знам, че най-често на него му е по-студено отколкото на мен, той ме погледна с такова разочарование, сякаш съм му изяла десерта... 100% съм сигурна, че на него му е било много по-важно аз да съм добре, а когато аз съм му отказала да ми помогне по начина, по който той иска, просто му е станало кофти). Пусти женски мисли, въпреки всичко ще продължават да ме терзаят, а и не само мен за жалост