Е, ще си призная, защото мисля, че няма нищо срамно в това. Момче съм..Когато се разделих с момичето, което най много обичах и все още обичам..беше 30ти (правехме 4 месеца, тя таман се беше върнала от нейния си град и имаше много проблеми и се разделихме, но чувствата все още ги има..)..признавам си и че никога не бях плакал за момиче, никога не бях плакал толкова много и то ПРЕД НЕЯ стана всичко. Бях съсипан, целия ми свят рухна и не можех просто без нея..Тя беше всичко за мен и не можех да понеса мисълта, че вече не е с мен и се показаха сълзите ми.. и тя ми каза тогава " Винаги ще те обичам и след време може пак да сме заедно, защото те обичам много и не се разделяме, защото няма чувства между нас, а заради обстоятелствата.. "